Изключенията не се нравеха на Паяка. Но имаше сили, които той можеше да контролира, и други, извън контрола му. Понякога това означаваше да търпи интереси, които му бяха противни. Този случай беше точно такъв. Но Паяка, смяташе, че работата му ще бъде по-ефективна, ако си стои в мрежата и се убеждава, че понякога са необходими жертви.
Нито лицето, нито жестовете му издаваха неговите мисли. Самообладанието му беше легендарно. Освен това често действаше и на нервите.
Макар че Токийското СУП бе известно със сплотеността на различните си отдели, отначало Чифуне изпитваше силни съмнения към Паяка. Чак по време на визитата на Фицдуейн в Токио Чифуне разбра, че заместник-главният инспектор на полицията не беше, както бе предполагала, вътрешен човек на корумпирани политици и организирана престъпност, а както гайджинът се бе изразил, „на страната на ангелите“.
Да, ама не прилича на ангел, каза си Чифуне. Беше съвсем дребен, като че ли постоянно клечеше, и наподобяваше марионетка, настанен в огромния си въртящ се стол. Облеклото му бе безупречно, но не изразяваше нищо друго, освен чувство за ред. Единственото, което издаваше, че и той е човек, бе верижката на елегантните му маркови очила.
Чифуне, изпратена тук от Коанчо преди повече от година, се отчиташе направо пред заместник-главния инспектор. Работейки заедно с Ога, тя бе съсредоточила усилията си в отстраняването на последните отломки на терористичната група, известна под името Яибо.
Гайджинът, Фицдуейн, бе създал предпоставки за това, след като бе унищожил вътрешния кръг на Яибо и бе убил водачката им Рейко Ошима. Оттогава бе само въпрос на време и техника да се проследи и унищожи и дребната риба.
До вчерашната засада… Внимателно планирана и безупречно извършена, тя напомняше за изминалите времена, когато Яибо още създаваха страховитата си репутация. Те бяха най-кървавата терористична групировка, която Япония бе виждала от политическите убийства през тридесетте, довели на власт милитаристите.
Яибо бе убила нейния любовник и приятел, старши инспектор Ати Адачи. Оттогава нито ден не бе минал за Чифуне, в който да не усети липсата му. Никога нямаше да забрави, нито да прости. Целта я бе обсебила напълно.
— Танабу-сан — проговори Паяка й ефектът бе такъв, сякаш лек ветрец бе започнал да разпръсва мъглата. Можеше и да не хареса онова, което й предстоеше, но поне щеше да го види.
Чифуне кимна с уважение.
— Бе се появила необходимост, Танабу-сан — продължи Паяка, — да скрием от вас известна информация, макар че тя бе пряко свързана с работата ви. Идеята не бе моя, но тъй или иначе, дадох съгласието си. Знам, че ми имате доверие, а аз отчасти не го оправдах. Това ме натъжава. Не бива да се държим така.
— Информация, пряко свързана с работата ми?
Яибо, мина й като светкавица през ума. Какво друго може да е? Бе прочела всяко досие, разпитала всички заподозрени, проверила в компютъра за всичко, свързано с Яибо, и бе говорила с всеки полицай по съответните специалности. Какво е пропуснала?
— Не сте пропуснали нищо — продължи Паяка. — Никой не би могъл да бъде толкова изчерпателен и решителен, колкото вас, но тези факти не бяха включени никъде. Беше административно решение, взето от някои старши членове на службите за сигурност. Изрази се мнение, че ще е по-добре да не ви информираме. Очакваше се предполагаем сблъсък на интереси.
Фицдуейн!, помисли си веднага Чифуне. Онази любовна нощ, преди той да се върне при Катлийн, за да се ожени за нея. А тя се бе завърнала при Адачи, който скоро след това бе разфасован като животно от Рейко Ошима и нейните убийци. Връзката й с гайджина бе предизвикала недоверието на някои от шефовете. Верността й трябваше да принадлежи само на Япония, без никакви уговорки, а не да се смесва с някакви си истории с чужденци. Това бе традиционен възглед, но не и изненадващ.
Но защо заместник-главният инспектор се занимаваше с това — каквото и да беше то? Та той я познава. Познава чувството й за цел и пълното й себеотдаване, верността й. Вътрешно тя въздъхна — знаеше за натиска и за компромисите, които понякога се налагаше да прави.