Колкото и да кипеше мълчаливо от гняв, че не е била включена в операцията, Чифуне не можеше да не признае дързостта и логиката й. И цинизма. Премълчаните последици от бягството на Ошима бяха, че щом японските интереси не са засегнати, това, че може би щяха да пострадат хора от други народи, нямаше никакво значение. Но този цинизъм не бе нещо ново за японските служби за сигурност. Японците и в търговията си бяха такива.
— Положи се началото на сложна операция, за да бъдат убедени Ошима и новият й приятел, че най-доброто решение за тях е да избягат от страната. При нормални обстоятелства толкова много хайки биха събудили подозрението на Ошима, но в този случай наистина би трябвало да се очаква засилена полицейска дейност. Самата Ошима е ранена, а много от членовете на Яибо са убити по време на акцията в центъра на Токио. И, разбира се, властите би трябвало да реагират. Номерът обаче бил да се притиснат Ошима и Хори-сан, без да бъдат заловени. Благодарение на информацията от Хори-сан всичко протекло по план… Както се очаквало, те избягали най-напред в Близкия изток. Ошима не обичала да стои дълго на едно място, затова двамата прескочили и до Либия, после до Ливан и след това в Сирия. Човекът ни снабдяваше с добра информация. Но после се случило нещо непредвидено. Първо, в Либия тя се срещнала с един пропаднал американски учен, Едгар Реймън, който се криел от американските власти, и, второ, с един мексикански генерал, Луис Бараган, дошъл тук да набира наемни войници и да купува оръжие за отбраната на базата си в щата Текуно, управляван от някой си губернатор Диего Куинтана… Хори-сан узнал такива неща, за които не смеел и да сънува. Американският учен Едгар. Реймън бил тясно специализиран експерт по оръжията и се опитвал да продаде уменията си, а Луис Бараган търсел точно такива хора и разполагал с необходимия капитал. Като капак на всичко Ошима и Бараган станали любовници. Всички те, заедно с Хори-сан, заминали за Мексико и оттук нататък операцията вече прекрачва границата между приемливия риск и изгубването на контрол. На това отгоре възможността на агента ни да се свързва с нас от Мексико е много ограничена.
Паяка млъкна и отпи от чая си.
Чифуне разбра, че вече е удобно да зададе въпрос.
— Сенсей, не съм съвсем сигурна дали съм разбрала. Какъв е тоя учен Едгар Реймън и защо операцията вече не е приемлива?
Десет минути Паяка говори, без да покаже каквато й да било емоция. Трескаво съпоставяйки чутата информация, Чифуне мислеше за многобройните варианти. Това не беше просто изплъзнала се от контрол операция, а истински кошмар. Бе потресена. После се досети, че не е тук само за да я въведат в ситуацията.
— Танабу-сан — продължи Паяка с равен глас, — макар че бе продиктувано от обстоятелствата, дълбоко съжалявам, че не бяхте информирана навреме. Но това вече е минало. Сега проблемът трябва да се разреши колкото е възможно по-дискретно.
После й разказа какво точно има предвид.
Сърцето на Чифуне подскочи, когато чу името на Фицдуейн. Чак тогава започна да разбира сложността на задачата. Това вероятно бе най-добрият начин да се постигне желаният резултат, но операцията щеше да бъде много трудна.
— Можете да вземете инспектор Ога — каза накрая Паяка. — Всичко, от което имате нужда, ще ви се осигури — той кимна към дебелата папка на бюрото. — Това е досието на операцията. Мисля, че ще ви бъде от полза.
Срещата бе към края си. Чифуне се изправи и се поклони с уважение.
Паяка също се изправи и отвърна на поклона. Това вече не бе официално отпращане на подчинен, а израз на пълно взаимно доверие.
— Танабу-сан — каза Паяка, — искам да знаете, че независимо от това, как изглежда отстрани, аз никога не съм се съмнявал във вас.
Чифуне отново се поклони и си тръгна. Чувстваше се изцедена и в същото време превъзбудена, изпълнена със страхопочитание и смут. Тя се стегна, за да се пребори с чувствата си. Гледката на застаналия пред нея сериозен, солиден и надежден инспектор Ога бе като глътка чист въздух.
— Ога-сан — рече тя. — Налага се да упражнявате вашия и без това прекрасен английски.
Ога се вгледа в лицето й, бе леко зачервено. От нея като че ли се излъчваше някаква смесица от различни емоции. Липсваше обичайната й резервираност. Какво ли й бе доверил Паяка? Явно не е било нещо рутинно. Помисли си дали не е имало нещо общо с гайджина, но не зададе въпроси.
— Отиваме в Америка — каза тя.
— Южна или Северна? — попита спокойно той.
Върху лицето на Чифуне падна сянка, когато се досети, че Рейко Ошима и Едгар Реймън бяха на едно място.
— Вероятно и в двете — каза тя мрачно и закрачи по коридора.
Ога, изтрил усмивката от лицето си, я последва.