Мори разцъфтя. Обичаше да пътува и най-вече из Съединените щати. Обаче да се среща всеки ден с непознати, за него бе истинско мъчение. Затова бе претворил решението си в действителност и сам бе построил странната си къща.
— Хидравлика на волана, климатик, сателитна чиния, многоканален телевизор, микровълнова фурна, съдомиялна машина, три спални, две бани и четири свързани в мрежа компютъра. Всички удобства на апартамент и на това отгоре в движение — гордо заключи той.
— Да, и спокойно можеш да тренираш вътре за Бостънския маратон — добави Фицдуейн сухо. — Мори, ама това нещо е огромно! Законът позволява ли? А какво яде?…
Катлийн си дръпна лакътя от ребрата на мъжа си. Вярно, това бе най-странният подвижен дом, който бе виждала, но с Ромео-Жулиета нямаха нищо против да опитат малко от духа на приключението. И щом две трети от семейството мислеха така, то Хюго можеше да си гледа работата. Той беше малцинство.
Фицдуейн имаше намерение да лети до Файетвил през Ралей. Мори обаче каза, че през времето, докато чакат смяната на самолетите и се шляят из летището, могат да се возят. Нещо повече — той ще ги вози! Беше се запознал с Катлийн и това беше преданост от пръв поглед. Както сам заяви по-късно, бил моментално запленен.
Нито Фицдуейн, нито Катлийн имаха причина да не му вярват. Оказа се, че Мори, веднъж разбил бариерата на първоначалния контакт, съвсем не е привърженик на умереността. Освен това се проявяваше и като прекрасен събеседник и неизчерпаем източник на информация за всеки и за всичко.
Генерал Шейн Килмара бе по-сдържан. Беше стигнал до оня етап в живота, където чувството за ред се харесва. А и Америка му действаше по такъв начин. Невъзможното изведнъж започваше да изглежда възможно.
Тръгнаха за Северна Каролина, използвайки Мори за гид. Докато покрай тях едно след друго се нижеха места на прочути битки от Гражданската война, Катлийн изпита странно чувство на умиление.
— Всичко е пред теб и го чувстваш толкова близо — забеляза тя тихо. — Можеш да видиш… да усетиш защо са се били. Никога вече няма да бъда същата към Юга.
Доплака й се. Винаги имаше каузи, за които хората се бореха и умираха. Тя потърси ръката на мъжа си и я стисна, а той я прегърна и я притисна към себе си.
Генерал Шейн Килмара, който бе виждал война повече от всички други, се почувства по същия начин, загледан през тъмните стъкла навън. Спомни си за едно посещение на Арлингтънското национално гробище, на юг от Пентагона и на хвърлей място от Вашингтон. Гробището отначало е било домът на Робърт И, Лий14, докато един северняк, отвратен от кръвопролитието, направил така, че Лий да не може да се върне вкъщи, без да мине през мястото, където северняците започнали да погребват убитите. Черешовите градини били изсечени и околността станала национално гробище.
Недалеч от Гроба на незнайния воин Килмара видя внушителен монумент, издигнат в памет на загиналите войници от Юга, и изрази изненадата си. В началото това място всъщност било определено за гробище на Севера, но и победените врагове са били погребвани в него. И въпреки това на загиналите от тяхна страна се отдаваха всички почести.
— Не се учудвайте, генерале — каза гидът му, млад лейтенант. — Всъщност така и би трябвало да бъде. В края на краищата стоите на територията на Вирджиния15, сър.
6.
Дана и Тексас гледаха с облекчение как построеният по поръчка подвижен дом на Мори свива към Батън Ин във Файетвил и спира пред хотела. И двете бяха изпратени от Лий Кокрейн да държат групата на Фицдуейн под око и затова бяха карали подир тях чак от Вашингтон. Не разгледаха околния пейзаж. Този проклет дом на колела им се струваше твърде уязвим на пътя.
Умът им не можеше да побере защо четирима разумни възрастни хора, знаещи, че са потенциален обект на терористично нападение, се движат така открито из страната. В края на краищата бяха дошли до правилното заключение, че дори и когато си обект, на потенциална заплаха, трябва да водиш нормално човешко съществуване, защото в противен случай животът не си струва. Просто ще се превърнеш в затворник. Поради същата причина охраната бе възложена само на двама души.
Над входа на хотела бе опънат огромен плакат, на който пишеше: „Спецчасти Шоу“. На задното стъкло на един пикап бе залепен стикер: „Изложба Специални операции. Не пийте, като карате — може да си разлеете питието“. Друг надпис гласеше: „Не удрям спирачки за терористи.“