Стъпвайки безшумно с босите си нозе, той пое по алеята към басейна между грижливо подстриганите храсти. Поради късния час светлините в градината бяха угасени и само басейнът в средата проблясваше като врата към някакъв вълшебен свят. Когато скоча, помисли си той, водата ще се раздели надве, ще ме погълне и пред мен ще се разкрият неподозирани тайни.
Тъкмо щеше да навлезе в осветения район около басейна, когато забеляза вълничките по повърхността на водата. Той се спря и само секунда след това от басейна излезе почти гола жена. Не използва стълбичката, а без усилие се вдигна на мускули и грациозно стъпи на перваза. Тялото й бе изпънато и гъвкаво и меко проблясваше на приглушената светлина. Под златистата й кожа се очертаваха стегнати мускули, а съвършената й фигура се скриваше съвсем символично от оскъдни количества черен плат. Тя прокара ръце по главата си, изстисквайки водата от късо подстриганата руса коса. Стойката й бе изправена, личеше си, че интензивно тренира. Ако беше мъж, щеше да си каже, че е военен. Балерина или манекенка беше непознатата? Не, дисциплината в нея наистина се усещаше, но в раменете, сякаш бе прекалено развита. Едва ли бе натрупала тези мускули само заради външния си вид.
Тази жена не само искаше да бъде във форма. Тя като че ли имаше нужда от силата си. Докато я наблюдаваше, непознатата се наведе, без да бърза, и вдигна хавлията. Докато си триеше лицето, се извърна към Шенли.
— Хайде де — каза тя. — Идеята наистина е добра. Не се стеснявай, това ме изнервя.
Ръцете й бяха протегнати напред. Не бяха празни.
Шенли сведе очи и погледна халата си. Червената точка на лазерния мерник бе като залепена за гърдите му. Не беше точно в средата, а малко вляво. И не трепваше.
Гръдният кош, сърцето, дробовете и всички други полезни неща, към които бе много привързан, можеха да бъдат издухани само с един откос. Това в ръцете й приличаше на мини-Узи. Ама хубав номер ти извъртя с тази хавлия, помисли си той.
Пристъпи в осветената зона, това му се стори най-доброто решение.
— Ааа, господин „Магнавокс“ — проточи тя. — Видях ви на щанда, играехте си с един „Стингър“. Термичен уред за нощно виждане, доколкото си спомням.
Шенли кимна. Тя го огледа внимателно, сякаш за да провери нещо, после сведе ръце. Той отново погледна към гърдите си, червената точка я нямаше. Усещаше бесните удари на сърцето си.
— Виждам, че май изобщо нямате нужда от такъв уред — каза той.
Плува непрекъснато петнадесет минути бърз кроул, отбелязвайки дължината при всяко обръщане. Беше добър плувец. Фосфоресциращата вода наистина го караше да си мисли, че е попаднал в друг, чуден свят. Накрая забави темпото и се обърна по гръб. Звездите блещукаха в небето.
По едно време непознатата си бе тръгнала, но сега стоеше пак край басейна и го чакаше с две чаши в ръка. Беше облечена в бяла хавлия, а качулката лежеше на раменете й. Главата й, каза си той, бе най-красивото нещо на този свят.
Той се измъкна от водата, усещайки, че макар и във форма, е далеч от нея. Разбира се, тя беше най-малко десет години по-млада от него, но все пак…
— Ходих до кухнята — каза жената. — Ирландско кафе, чудесно за след плуване.
Той се загърна в халата и пое горещата чаша. Двамата седнаха един срещу друг на една от масите край басейна. Венчалната му халка проблесна, докато вдигаше чашата към устните си. Тя няма, забеляза той.
— Казвам се Шенли. Дон Шенли.
— Знам — отвърна тя. — Питах, защото ми се сторихте интересен, макар че сте били женен.
Шенли се усмихна.
— Все още съм.
— И въпреки това сте интересен — засмя се тя. — Това не означава, че трябва да си легна с вас, макар че по такива изложби сексът като че ли върви заедно с рум сървиса. Май ми се ще само да си поговоря с някого. Не знам защо, сигурно нощта е такава. Не ми се иска да свършва.
Двамата си бъбриха за всеки и за всичко, докато небето започна да избледнява и не им остана нищо друго, освен да се разделят. Дори не се докоснаха.
— Как ти е името? — попита я Шенли, преди да си тръгне. И добави, сякаш сетил се в последния момент: — И званието.
— Викат ми Тексас — каза тя. — Преди да се уволня, стигнах до чин капитан. Десантчик.
— Личи ти, Тексас — отвърна Шенли. — Благодаря ти, беше ми много приятно…
След като той си тръгна, Тексас дълго стоя сама край басейна.
7.