Те трябваше да са абсолютно сигурни, че е убит, преди да е успял да говори с когото и да било от офиса на конгресмена, където бе базирана Група Т. Трябваше да бъде накаран да млъкне на всяка цена. Животът на изпълнителите нямаше значение.
Стомахът на водача на групата се присви, когато прочете декодирания факс, но на лицето му не пролича нищо. Дълги години бе обучаван за такива случаи и бе успял да развие невероятно самообладание. Първоначалното усещане можеше да е страх, ужас или шок, но той вече знаеше, че това са измамни реакции. Важното бе неговото вътрешно аз, както и непоклатимото му чувство за цел.
Смъртта нямаше значение, защото той вече беше все едно мъртъв. Бе посветил живота си на Яибо, така че щеше да изпълни заповедта без капка колебание или съжаление.
Във факса имаше и снимка на обекта, накъсана на дузина малки парчета, пръснати между йероглифите на канджи. Този номер едва ли би заблудил компютрите на Националната служба за сигурност, но като за пред хотелския служител, донесъл факса, минаваше без проблеми.
Ендо наряза хартията с ножици и събра парченцата на снимката. Появи се изображение на около тридесет и пет годишен мъж с латиноамерикански черти. Снимката бе ясна, но показваше по-скоро типа човек, отколкото отделен индивид. Само от нея не можеха да заключат с абсолютна сигурност кой е набелязаният.
Уаками погледна по-възрастния си колега. С Мацунага-сан бяха работили дълги години двамата. Бяха връстници и преди време постъпиха в Яибо заедно. Мислеха като един.
Уаками не каза нищо, но Мацунага-сан кимна.
— Има само един начин да разпознаем със сигурност нашия човек, Уаками-сан. Знаем къде ще отиде и кога горе-долу ще пристигне. Трябва да го убием в сградата на Конгреса точно преди да се добере до целта си. Само тогава можем да бъдем сигурни, че сме премахнали човека, който трябва.
— Но как, Уаками-сан? — попита Ендо. — На входа има охрана и всички посетители се претърсват.
— Това е проблем, с който ни предстои да се справим — отвърна Уаками. — Но все пак не сме напълно неподготвени, решение има.
Тогава Ендо зададе въпроса, който го бе измъчвал до този момент. За миг се поколеба, но думите изведнъж сами изскочиха от устата му, като че ли живееха свой собствен живот. Това не бе подходящо поведение за по-младши колега, а пък и той вече знаеше отговора. Но беше неопитен, страх го беше и трябваше да попита. Ръцете му, почтително събрани пред гърдите в знак на уважение, леко трепереха, дланите му бяха влажни от пот.
— Уаками-сан — отрони той. — Как ще се измъкнем, след като убием този човек?
Уаками погледна младия си колега с любов. Колко малко знаеше той и колко дребнави бяха грижите му.
— Ендо-сан — каза той, — тревогата ти, че може да бъдеш заловен жив, наистина ти прави чест. Трябва да ми се довериш. Знам, че ще изпълниш дълга си.
Ендо се поклони. Вътрешностите му сякаш се вледениха. Беше сигурен, че животът му, по един или друг начин, щеше да приключи същия този ден. Почти усещаше аромата на кожата на младата руса стажантка — безгрижна и пълна с ентусиазъм. Всичко тепърва й предстоеше. Прииска му се да изстене високо. Обаче се стегна и само след миг възвърна самообладанието си. Предстоеше му работа.
Ошима-сан му бе оказала доверие и лично го бе въвела в съзаклятието. Нямаше да я подведе.
Навлязоха в покрайнините на Вашингтон.
Двадесет минути по-късно Уорнър махна на униформения часови. Поздравът бе приет с дружелюбно кимване, бариерата бе вдигната и колата се вмъкна в подземния паркинг на Фарнсуърт Билдинг. Сградата представляваше горе-долу прилично, но иначе с нищо незабележимо здание, построено от светлосив камък, в което се помещаваха четиристотин и петдесетте членове на Конгреса на Съединените щати заедно с персонала си.
Фицдуейн огледа еднообразния пейзаж на паркинга около себе си. Две трети от площта му бе празна. По нищо не се различаваше от паркингите на десетки хиляди обикновени супермаркети, но мисълта, че се намира в самото ядро на най-могъщия политически център в света, го накара да спре и да се позамисли.
От тези сгради изтичаха законите, които правеха Съединените американски щати това, което са.
Фицдуейн обичаше Щатите. За столицата им обаче не бе толкова сигурен.
Тъй или иначе, това беше Вашингтон, окръг Колумбия. Нямаше никакво значение дали онова, което правеха тук, ти харесва, или не. Мощта си беше съвсем реална.