— А, да! — досети се Мори. — Вече е генерал Килмара, мисля. Сега си спомних, през последните две десетилетия усилено обикаля навсякъде по планетата. Вероятно е най-добрият антитерорист сред военните.
Крайно време беше, помисли си Кокрейн. Мори не забравяше нищо, но понякога не можеше да си спомни къде точно е съхранил определени данни и номерът беше да му се помогне да ги намери.
— Килмара, изглежда, винаги се е подчинявал на зова на боеца в него. Фицдуейн е бил малко по-умерен и е изпитвал хем любов, хем омраза към насилието. Той се уволнил от армията след мисията в Конго и следващите двадесет години прекарал като военен фотограф. Правел някои корици за „Таим“, такива работи… Независимо от това, няма война, на която да не е бил. Говори се, че знае за битките повече от доста генерали. Освен това, макар и да не обича да се прави на боец, бил много добър в бой. Един от най-добрите.
— Онази работа с Палача — прошепна Мори.
Кокрейн кимна.
— Било е класическа антитерористична операция и по време на изпълнението й нашият приятел Хюго Фицдуейн започнал да губи аматьорския си статус. Наложило му се да се сблъска с горчивата истина, че веднъж започнеш ли играта, почти невъзможно е да излезеш от нея жив. Няколко години по-късно, когато си помислил, че работата с Палача вече е забравена, една ударна група на японската терористична организация Яибо кацнала на острова му и стреляла по него и по малкия му син. И двамата по-късно се оправили, но едва избегнали смъртта. След като обмислил създалата се след този дребен инцидент ситуация, той решил, че щом се налага да бъде постоянен играч, то нека да е добър.
— Сетих се! — скочи Мори и закрачи из офиса възбудено. — Това е същият човек, дето разработи онази тактика за борба с тероризма. Разменяхме си информация, но тогава контактувах с някакъв си Хенсен, германец, доколкото си спомням.
— Аха — кимна отново Кокрейн, — Хенсен ръководи шоуто, но оставя време на Фицдуейн да се занимава и с други дейности, между които и да работи с рейнджърите, специалните сили на Ирландия. Хюго Фицдуейн се води към тях като полковник от запаса и е много близък с Килмара.
Внезапно Мори спря да се разхожда и замръзна на място леко изгърбен.
Кокрейн въздъхна. Мори отново включи, че не са се консултирали с него. Време беше за малко дипломация, защото в противен случай Мори щеше да започне да им го намила на главата.
— Това беше твоя идея, Мори — излъга Кокрейн и го погледна невинно със сините си очи. — След като не ни дават да използваме американски сили, нека намерим някой друг да свърши работата. Затова, докато теб те нямаше, ние се поогледахме и се спряхме на Фицдуейн. Той си мисли, че идва на обикновено посещение на добра воля, но според мен ще успеем да го накараме. Точно затова искам той да се срещне с Патрисио.
Интересът на Мори отново нарасна. Взе досието на Фицдуейн и внимателно го прегледа, след което прочете и забележките на Кокрейн.
— Тук няма никакъв доклад от Патрисио — каза той укорително.
— Патрисио не искаше да обяснява подробности по телефона от Мексико — отвърна Кокрейн, — нито пък по телефон в Щатите, като се има предвид политическият климат в момента — той се усмихна и впери поглед в параноичния си приятел. — Това поне можеш да го разбереш, Мори. Няма страшно, успокой се, Патрисио е излязъл вече от Мексико. Преди половин час ни се обади от летището във Вашингтон. Очакваме го всеки момент.
— Каза ли нещо? — попита Мори.
— Изпитваше огромно облекчение, че е успял да напусне Мексико невредим, и добави, че ще донесе някои физически улики.
— Улики на какво? — продължи да разпитва Мори. — Нямам ни най-малка представа, по дяволите! — бодро отвърна Кокрейн. — Просто каза, че работата била далеч по-сериозна, отколкото сме я мислели, и че Реймън е имал дяволски късмет да се озове там при него. Реймън за мен не означаваше нищо, но Патрисио нямаше търпение да дойде дотук, затова реших, че това може да почака.
Мори се тръшна обратно на стола и се завъртя няколко пъти, вдигнал крака. После, точно когато бе с лице към Кокрейн, рязко ги отпусна на пода и се наведе напред, за да придаде необходимата тежест на думите си:
— От къде на къде полковник Хюго Фицдуейн, този добронамерен ирландски аристократ със своя остров и замък и с умствения си багаж, ще тръгне да изпълнява наша задача! Според това, което прочетох тук, той се е оженил неотдавна и има малък син от предишен брак? Защо трябва да си рискува живота, за да върши черната работа на комисията?