Кокрейн седеше смълчан и смазан. Едно нещо е да очакваш най-лошото, но съвсем друго, когато наистина го чуеш. След малко той вдигна поглед към Фицдуейн и сви рамене.
— Май най-добре е да си събирам багажа и да се прибирам вкъщи. Бих ти възразил, че стрелбата не е всичко. Бих могъл да поспоря доста с теб и да ти изтъкна защо заслужавам да ме вземеш. Но останах с впечатлението, че каквото и да ти кажа, то няма да промени решението ти.
— Коментарът ми за стрелбата ти, Лий, беше просто една илюстрация — отвърна Фицдуейн. — Бих могъл да продължа с комуникациите, тежкото въоръжение и изобщо целия този „харман“. И не забравяй — ти пръв ме попита.
Кокрейн се изсмя горчиво.
— Никога не се навирай в ситуация, при която отсрещната страна е принудена да каже „не“. Основен принцип в дипломатическите преговори. А човек би си помислил, че съм ги усвоил тия неща в Конгреса… И сега какво?
Фицдуейн му подхвърли още две бири.
— Сега ще понаправим малко главите. После ще подремнем. А след това се захващаме за работа.
Лий го изгледа изненадан.
— Стори ми се, каза, че няма да ме вземеш.
— Има достатъчно хора, с които да се бием — каза Фицдуейн. — Затова млъквай, пий и слушай. Имам една идея.
15.
С повишено внимание Килмара изпълняваше маневрите съвсем точно. Специално за целта на тази предварителна тренировка петте гънтрака не бяха камуфлирани, което правеше работата много по-лесна. Освен това беше през деня. Придвижването в Текуно щеше да бъде през нощта и в пълна маскировка. Никакви разговори, никакви светлини, заглушени ауспуси, намалено излъчване на топлина, пълно радиомълчание и всичко друго, което може да намали шума и да забави скоростта, за да не се вдига прах.
Изведнъж се появи нисколетящ хеликоптер, после още един зад него и един отдясно. Класически отряд — убиец. Два гънтрака спряха за миг, дръпнаха се рязко назад и отново спряха. Въздухът бе изпълнен с гъст дим, който ги скри. Останалите три, също влачейки зад себе си гъсти опашки дим, се пръснаха в различни посоки, после рязко дадоха назад, за да се скрият в пушека. Скоростта на реакцията им бе изумителна.
Фицдуейн наблюдаваше операцията с помощта на топлинен окуляр, като в същото време внимателно слушаше радиокоментара, идващ с помощта на нахлузените на главата му слушалки. Цялата операция, заедно с маневрите, бе траяла не повече от минута. Той смръщи вежди.
— Според наблюдателите хеликоптерите са елиминирали един от нас, а ние — два от тях. Въоръжените до зъби хеликоптери са нашият най-лош кошмар. Когато се появяват толкова внезапно, летейки ниско, обикновено липсва време за реакция. От друга страна, това, което ще излезе срещу нас в Текуно, няма да е толкова сложно и екипажите му вероятно няма да са кой знае колко добре обучени. И трябва да призная, че термото е огромно предимство. Ние виждаме в пушеците с топлинната апаратура, а като я монтираме на стингъра, става вече наистина весело. Обаче трябва да сме още по-добри.
— Взе ли предвид ония GECALS? — попита го Килмара.
— Не — отвърна Фицдуейн. — Още не са дошли и хората работят с това, което имат. GECALS ще дойдат след два-три дни. И съм много любопитен да ги видя в действие.
— Абе като кашлица на настинало драконче, само че с по-малко огън — каза Килмара. — И както са тръгнали нещата, ще се радваш, ако ги имаш на разположение. Тъй като списъкът ти с целите, които трябва да постигнеш там, може да стане по-голям, отколкото си мислиш.
Фицдуейн внимателно го изгледа.
— Ааа, значи това не е обикновено посещение на добра воля, генерале — проточи той.
Килмара поклати глава.
— Не съвсем. Дай да се върнем в базата. Джагър отново е тук и Леймър разлайва кучетата. Искат да те помолят за една малка услуга, след като така и така ще ходиш към Текуно.
— Ще ходя в Текуно много, много тихо и се връщам оттам с Катлийн — каза търпеливо Фицдуейн. — А през останалото време изобщо нямаме намерение да се заиграваме. Това означава една хубава, чиста и проста операция. Трудно нещо в тия политически времена, но това е положението.