Николай Райнов
Дяволски чирак
Една майка имала много ленив син. Давала го да се учи на какви не занаяти, но той все не прихващал; бягал от майстора си, не работел със сърце, та никакъв занаят не научил. Най-сетне майка му решила да го даде на един шивач. Повела го от село към града, но времето било дъждовито, пътят се бил разкалял, мъчно се вървяло. Седнали край пътя да си починат до един дълбок кладенец.
Бабичката от старини и от умора се едвам свила и като седнала, извикала „ох“, както охкат старите хора. А в кладенеца живял един дявол, чието име било Ох. Излязъл той из кладенеца и попитал бабата:
— Защо ме викаш, бабо?
И като видял до нея седнало момче, рекъл й:
— Това момче трябва да е твое, къде си го повела? Бабата отговорила:
— Давах го много пъти на занаят, все бяга. Нищо не е научило още. Сега го водя да го дам шивач, дано там се застои!
А дяволът казал:
— Я виж какво зло време! За тебе ли е на старини да биеш друм чак до града? Я дай на мене момчето за чирак, три години ще го уча, на много занаяти ще го науча, па след три години ела тук, та си го вземи!
Бабата, като не знаела на какъв занаят ще учи дяволът сина й, дала му го да чиракува и си отишла.
Дяволът спуснал детето в кладенеца. На дъното имало кръстопът и всяка от четирите пътеки водела в отделна стая. В една от тия стаи отвел дяволът чирака си. Момчето видяло в стаята наредени много детински глави. То се уплашило и попитало майстора си какви са тия глави.
— Тия глави са на ония деца, които не са слушали и запомнили каквото ги уча — отвърнал дяволът.
И почнал да учи момчето. Изплашено от туй, което видяло, момчето с голямо внимание слушало това, що го учил дяволът, и гледало всичко да запомни. Учил го дяволът час-два, па си излязъл. Тогава в стаята влязла жената на дявола. Тя рекла на чирака:
— Виждаш ли тия глави? Те са все на момчета като тебе, които са били чираци на мъжа ми. Щом някое момче изпече занаята и покаже на дявола, че умее вече всичко да прави като него, той го убива от завист и му забожда тук главата. Дяволът не иска друг да бъде майстор като него. Та и ти, ако си жалиш живота, учи и всичко добре запомняй, но недей показва пред него, че си научил сръчностите му. Той ще те учи и ще те бие ей с тия камшици, но ти търпи и се не показвай, че знаеш.
Така и направил чиракът. Много му допаднало да изучи майсториите на дявола, всичко слушал и запомнял, но пред майстора си не правел нищо, от което да разбере оня, че му е взел занаята. Дяволът се преобразявал пред момчето на заек, на лисица, на крава, на куче, на какви ли не животни и правел още сума чудни работи. Чиракът следял що прави майсторът и когато останел насаме, сам правел като него, но пред очите му не показвал, че е научил нещо. Дяволът го биел, а той търпял, докато му взел занаята.
Тъй минали уречените три години. Дошла в края на третата година бабичката при кладенеца — да си вземе момчето. Пак извикала:
— „Ох“! — и дяволът излязъл из кладенеца. Дяволският чирак също чул гласа на майка си, престорил се на дим и излязъл подир майстора си. Като видял дяволът, че момчето знае да се преструва като него, решил да го измоли от майката поне още за половина година, та да го убие.
И той почнал да й говори:
— Много е лениво твоето момче, бабо: и с кротост го учих, и с бой — нищо не помага. Не слуша, не прихваща. Три години учи, нищо не можа да научи от моя занаят. Я ми го остави поне още за шест месеца — да го поуча още малко, па после си го вземи: все ще научи нещо.
Но момчето не искало вече да стои. Па и майка му не склонила да го остави.
— Стига му това — рекла тя на дявола. — Не мога вече да го държа на занаят; няма кой да ме гледа. Досега се прехранвах с чужда работа: метях, перях, чистех по хорските къщи; но сега вече не мога: старини ме натиснаха, не виждам, слаба съм. Една нивица имаме, нека дойде момчето да я оре, да я сее — все ще има що да яде и то, па и за мене ще остане. Не мога вече сама при жив син, намъчих се!
— Тогава — рекъл дяволът — остави ми го поне за три месеца!
— Не го оставям ни за ден — отговорила бабичката и си повела момчето към село.
Трябвало да минат през една гора. Бабичката се изморила от ход и сред гората седнала да си почине. Ето че по пътеката се задал един турски паша, тръгнал по лов. Бабичката се оплакала на сина си, че когато слугувала при пашата, той я карал по цял ден да работи, не й давал да си отпочине, а видел ли я да скръсти ръце от умора — карал слугата да я бие с камшик. Но това тя разказала на сина си тихо, да не я чуе големецът.
— Добре — рекло момчето, — щом е тъй, аз ще му платя ей сега. Ще се престоря на хрътка, а той ще поиска да ме купи. Ти му поискай за мене хилядо гроша и му кажи, че мене продаваш, ала чула на гърба ми не продаваш.