Момчето се преобразило на хубава стройна хрътка, заприпкало по пътеката, мръднало в храсталака и изкарало една лисица пред пашата. Големецът убил лисицата. В това време излязла на пътеката бабичката и повикала хрътката. Кучето заскачало радостно около нея. Пашата поискал да купи от бабата кучето и я запитал колко иска.
— Хилядо гроша — рекла бабата. — Но чула не продавам, защото имаме вкъщи друга хрътка, та на нея ще го сложа.
— Защо ми е твоят чул? — казал пашата. — Аз ще й направя свилен чул. Вземи тоя.
Броил й хилядо гроша и взел хрътката. Бабата прибрала чула и си тръгнала към селото. Пашата пуснал хрътката да му изкарва лов. Кучето търтило през един чукар, спаднало в едно ниско място, притаило се там и отново се превърнало на момче. Спуснал се и пашата в низината, гледа — хрътката се никъде не вижда.
— А бе, момче, видя ли някъде хрътка да мине оттук?
— Видях, паша — рекло момчето. — Ето из тоя чукар изгони вълк. Трябва да е минала отвъд чукара.
Пашата се емнал по чукара, а момчето излязло на пътя и настигнало майка си.
Наближили един пазар. Момъкът рекъл:
— Мамо, аз ще се престоря на един хубав кон, а ти искай за мене две хиляди гроша. Но въжето, с което ще ме вържеш, не продавай, защото в него ми е силата: ако го продадеш, няма да мога вече да се превърна на човек.
Щом издумал тия думи, ето че пред бабичката запръхтял висок и гиздав кон, силен, млад и буен. Бабата едва могла да го удържи за въжето. Като видели купувачите тоя хубав кон, всички го наобиколили.
— Продаваш ли го, бабо?
— Продавам го, синко.
— Колко искаш за него?
— Две хиляди гроша.
— Скъп е.
Тоя питал, оня питал, дошъл и конярят на пашата. И той попитал колко иска бабата за коня.
— Две хиляди гроша — рекла тя. — Само въжето не продавам. Имам си друг кон в село, та него ще вържа.
— Защо ми е въжето? — рекъл пашовият коняр. — Пашата ще купи на тоя кон сребърна юзда.
И той купил коня. Бабата взела двете хиляди гроша и си отишла в село с въжето. А конярят закарал коня в пашовия обор. Той поръчал на слугите хубаво да гледат коня, да го чистят и хранят обилно, та да се зарадва пашата, като се върне от лов и го види. Но щом през нощта слугите заспали, конят се превърнал на момче. Момчето излязло из обора, отвързало конете на пашата и ги пуснало, па побягнало към село.
Майка и син заживели оттогава честито и охолно, додето похарчили трите хиляди гроша. Но всичко се свършва на тоя свят, а парите — най-бързо. Майка и син останали без аспра.
— Що да правим сега? — запитала угрижено бабичката. — Няма какво да ядем.
— Ще му се намери леснината — отвърнало момчето. — Аз ще се престоря на един едър, хубав, охранен вол, а ти ме откарай на пазара, та искай за мене хилядо гроша. Но въжето не продавай!
Така и станало. Бабичката откарала вола на пазар и търсила купувачи. Мнозина харесвали вола, но им се виждал скъп. Там бил и дяволът, престорен на търговец. Той разбрал, че момчето се е престорило на вол, та решил да го купи, да го заколи и да направи от него пастърма, много го било яд, че това момче успяло да му вземе занаята. Приближил се търговецът до вола, изгледал го отсам-оттам, па запитал бабата колко иска за стоката си.
— Хилядо гроша — рекла тя.
— Скъпо искаш — казал търговецът. — Давам ти хиляда гроша, ако ми дадеш и въжето, с което е вързан волът за рогата, че няма с какво да го отведа.
— Въжето не ми е за продан — рекла бабата. — Друг вол имаме вкъщи, за него ми трябва.
— Та колко струва едно въже? — рекъл дяволът. — Давам ти сто гроша за него: за сто гроша ще си накупиш цял куп въжета.
— Не ми е за продан — казала бабата. — И хиляда гроша да ми даваш, не ти го давам.
— Добре — казал дяволът, — давам ти за него две хиляди гроша, че без въже не мога да си откарам вола.
Бабата се полъгала от парите и забравила какво й било казало момчето. Тъкмо когато взела трите хиляди гроша от търговеца за вола и за въжето, ето, че въжето се изплъзнало из ръката й, а по пазара хукнал да бяга заек: момчето се било престорило на заек. Но и дяволът изчезнал в тоя миг: той се преобразил на ловджийско куче и търтил подир заека — да го улови и разкъса. Но заекът изчезнал, а над пазара полетяла яребица. Дяволът се престорил тогава на сокол и литнал подир яребицата. В това време край пазара една мома хранела кокошките на един харман. Дяволският чирак се превърнал в червена ябълка и паднал в скута на момата, при царевицата. Момата се израдвала и скрила ябълката в пазвата си.
През това време бабичката чакала, чакала момчето си, но като не дошло, отишла си вкъщи. А дяволът се престорил тутакси на шивач, забол ножица и аршин в пояса си и се изстъпил пред момата.