Оставих куфарчето си встрани и надникнах в тъмнината. Нямах никаква представа какво ме очакваше там долу.
— Колко е дълбоко?
— Три и половина — четири метра. Може би е някакво старо мазе в основите на къщата. Срещат се в някои от тези къщи.
Отново имах чувството, че цялата настръхвам. Усетих тежест в гърдите си.
Спокойно, Бренан.
— Защо е толкова дълбоко? — стараех се гласът ми да не издаде чувствата ми.
Глийсън сви рамене.
— Климатът е топъл, не са имали хладилници.
Отворих куфарчето си, извадих работния гащеризон и го облякох. След това легнах по корем на пода, лицето ми беше точно над отвора.
Глийсън ми подаде фенерчето си. Снопът светлина затанцува по грубо скованите стъпала, които се спускаха надолу толкова стръмно, че вероятно това беше стълба, а не стълбище.
— Онова нещо е там, до източната стена.
Насочих лъча нататък. Осветих някакъв ръждясал метал, нещо червено, после нещо жълто. И нещо призрачно бяло — като кожата на умрял човек. В този момент го видях.
Черепът стоеше върху нисък кръгъл пиедестал, долната челюст липсваше, а под светлината на фенерчето челото имаше странен цвят. Върху свода на черепа беше поставен някакъв странен предмет.
Загледах се в него. Отсреща ме гледаха празните очни кухини. Зъбите сякаш ми се хилеха и ме предизвикваха да се приближа.
Подпрях се на ръце и се надигнах. После изтупах мръсотията от гърдите и раменете си.
— Ще направя няколко снимки, след това ще махна капака и ще сляза долу.
— Стъпалата изглеждат доста стари. Искаш ли да проверя дали е безопасно да се стъпва върху тях?
— Предпочитам да останеш горе и да ми подаваш това, което ми е необходимо.
— Както кажеш.
Изщракване на затвора на апарата ми. Шум от парченцата, посипали се от вдигането на капака. В тази абсолютна тишина на подземието всеки звук отекваше силно преувеличен. Противно на всякаква логика тишината ми се струваше злокобна.
Сложих ръкавици и закачих батерията на колана си. След това внимателно стъпих на първото стъпало. Оказа се достатъчно здраво. Обърнах се с лице към стълбата, стиснах здраво перилата и започнах да се спускам надолу.
Въздухът ставаше все по-влажен. Мирисът на смърт се засили. Освен това носът ми започна да долавя и други миризми — дъх на урина, вкиснало мляко и стари дрехи.
Шест стъпала по-надолу около мен вече беше абсолютно тъмно. Спрях и изчаках очите ми да свикнат. Изчаках сетивата ми да се пригодят към това, което ме заобикаляше. Тунелът, в който се спусках, беше широк шейсет сантиметра. Беше влажно и миришеше неприятно.
Сърцето ми започна да бие силно. Усетих, че гърлото ми се свива.
Няма що! Оказа се, че доктор Бренан, за която се разказваха легенди как се е завирала къде ли не, страда от клаустрофобия.
Дишай!
Стисках перилата все едно беше въпрос на живот и смърт, докато се спусна още четири стъпала по-надолу. Докато стъпвах внимателно на следващото стъпало, една треска разкъса ръкавицата, която предпазваше лявата ми длан. Инстинктивно свих ръка.
Отново трябваше да си наложа:
Успокой се!
Дишай!
Още две стъпала.
Дишай!
Пръстите на крака ми докоснаха земята и се чу някакъв странен шум. Внимателно опипах с крака си пространството зад мен. Не открих нищо.
Слязох от стълбата. Без да се замисля, затворих очи, за да потисна адреналина, който бушуваше в кръвта ми. Нямаше смисъл. И без това около мен цареше абсолютна тъмнина.
Пуснах перилата, включих фенерчето и осветих пространството около мен и над главата ми.
Намирах се в куб със страна около два и петдесет метра. Стените и тавана бяха подсилени с груби греди. На земята имаше същото подово покритие като това в горното помещение.
Това, което ме интересуваше, се намираше вдясно. Внимателно започнах да се придвижвам натам, като осветявах предметите около себе си.
Два казана, един по-голям и един по-малък. Ръждясал тиган. Шперплат. Инструменти. Статуи. Свещи. Над главата ми висяха мъниста и еленови рога.
Глийсън беше преценил съвсем правилно. Всичко в помещението показваше, че там са били извършвани някакви ритуали.
Централно място заемаше големият казан, а останалите атрибути бяха подредени около него. Прескочих свещите, наредени в полукръг, и насочих светлината към него.
Железният казан беше пълен с пръст. В центъра му се издигаше зловеща пирамида.