Бях забравила. Колко години бяха минали оттогава? Три? Четири? Райън се беше запознал с Риналди и Слайдъл, докато ми помагаше при разследването на един случай с незаконна търговия на застрашени видове.
— И за да те видя.
Сърцето ми отново се сви.
Очите ми попаднаха върху чашата от вино, останала от понеделник, върху дървената поставка до умивалника. Събуденият наскоро звяр отново се обади.
Колко добре щях да се почувствам. Блестяща червена топлина, след това смелост и увереност. Накрая забрава.
Последвана от ненавист към самата мен.
Затворих очи, опитах се да преодолея желанието, което беше по-силно от мен.
— Къде си отседнал?
— В „Шератон“, до летището.
— С какво дойде до тук?
— Едни униформени полицаи ме оставиха на ъгъла на „Куийнз“. Оттам дойдох пеша. Запалих лампата на верандата и започнах да се оглеждам наоколо.
— И те арестуваха за надничане в чужди прозорци.
— Нещо подобно.
— Можех да ги оставя да те тикнат в затвора.
— Благодаря за добрите думи, които каза за мен.
Нищо не отговорих.
— Трябва да поговорим — каза Райън тихо, но твърдо.
Не, каубой. Изобщо не трябва.
— Направих някои грешки.
— Сериозно ли говориш? — думите едва излизаха от устата ми.
— Съвсем сериозно.
Хладилникът жужеше. Часовникът тиктакаше на полицата в хола.
Опитвах се да измисля нещо, което да разсее атмосферата, нещо забавно и умно. Нищо не ми идваше наум.
В крайна сметка попитах:
— Бирата достатъчно студена ли е?
— Точно колкото трябва.
Едва си поемах въздух, докато вадех продуктите от пликовете и ги подреждах в шкафа. Райън ме наблюдаваше мълчаливо, съзнаваше, че внезапната му поява ми беше подействала като шок. Знаеше, че ще почна истински да разговарям с него едва когато съм готова за това. А можеше и изобщо да не го направя.
Още от самото начало чувствах ужасно силно привличане към този мъж. Най-напред се съпротивлявах, но после се поддадох. И двамата веднага разбрахме, че връзката ни не е просто секс и срещи в събота вечер. Прекарвахме дълги часове заедно, понякога цели дни. Гледахме стари филми, стояхме сгушени пред камината, спорехме. Обсъждахме различни въпроси, държахме се за ръце, излизахме на дълги разходки.
Макар че никога не бяхме живели заедно, бяхме изключително близки. Имахме си само наши шеги, играехме на глупави игри, които другите не разбираха. Все още можех да затворя очи и да си представя как гърбът му се извива и преминава надолу към бедрата, как прокарва пръсти през косата си, когато е отчаян, как мирише, когато излиза от банята, как телата ни се допират едно до друго, когато танцуваме.
А дъхът ми спираше само когато ме погледнеше от другия край на стаята. Или когато направеше някоя остроумна забележка по време на международните ни разговори по телефона.
След това, един ден, той просто излезе от живота ми.
Как се почувствах ли?
Враждебно. И се затворих в себе си.
И бях ужасно объркана.
Все още ли го обичах?
Болката кара любовта постепенно да изчезне. А с Райън никога не ми беше лесно.
За да бъда честна, и на него не му беше лесно с мен.
Исках ли тази мелодрама отново да се върне в живота ми?
Чувствах се длъжна да кажа нещо. Какво?
Напрежението в стаята се усещаше толкова силно, че чак въздухът трептеше.
За щастие в този момент мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах, Слайдъл се обаждаше.
Измърморих някакво извинение, отидох в трапезарията и се обадих.
— Да.
— Говорих с Еванс.
— Да.
— Къде си?
— Вкъщи.
— Добре ли си?
— Да.
— Какво има? Да не би пак да си хванала някой вирус?
— Не. Какво разбра от Еванс?
— Какво ти става? Тази вечер си самата любезност.
Нямах никакво намерение да почна да любезнича със Скини в момента.
— Кажи за Еванс.
— Продължава да настоява на своето. Линго няма нищо общо с Джими Клапек и не е бил в града на девети октомври.
— Получи ли потвърждение, че съветникът наистина е бил в Грийнсбъро?
— Да, бе, как не се сетих! — замълча за миг. — И двамата са били там, върнали са се в Шарлот на другия ден, късно следобед.
— Прекалено късно, за да убият и изхвърлят Клапек.
— Ако Фандърбърк правилно си спомня, че тялото се е появило сутринта на девети.