— Според ентомолога смъртта е настъпила четирийсет и осем часа по-рано.
— А, да, буболечките — гласът му прозвуча съвсем скептично.
Неочакваното появяване на Райън съвсем ме беше извадило от релси.
— Възможно ли е за няколко часа да пристигнеш от Грийнсбъро, да убиеш някого, да изхвърлиш трупа му и да се върнеш обратно?
— Трябва да поставиш световен рекорд.
— Според Пиндър Гънтър е видял Клапек да влиза в пререкания с някого точно преди Гънтър да влезе в затвора. Попита ли къде е бил Линго по това време?
Слайдъл обидено замълча.
— Линго се е прицелил в сенаторско място, затова сега търчи насам-натам да събира пари. Между двайсет и осми септември и четвърти октомври заедно с Еванс са били в Ашвил, Ядкинвил, Рейли, Уилмингтън и Файетвил. На всяко едно от тези места имат десетки свидетели.
— Линго има ли полицейско досие?
— Проверих в архивите. Дори не се е изплювал на улицата.
Слайдъл пое дълбоко въздух през носа си. Чу се изсвирване.
— Но ми се струва, че около Еванс има нещо тъмно.
— Какво искаш да кажеш?
— Крие нещо.
Щях да продължа да го разпитвам, когато чух сигнала, че и някой друг се опитва да се свърже с мен в момента.
— Ще ти се обадя утре сутринта.
Свалих телефона от ухото си и погледнах екрана. Мили Боже! Чарли Хънт.
Поколебах се. По дяволите, защо пък не?
— Изглеждаше много потисната днес следобед на гробището.
— С Риналди работим заедно от много години. Липсва ми.
— Съжалявам.
— Знам.
Настъпи моментно мълчание.
— Днес нещата между нас не се получиха много добре, защо така?
— Вината не е в теб.
— Това не е заучена фраза, Темпи.
— Вярвам ти — усмихнах се аз. — Ти толкова рядко използваш заучени фрази.
— Наистина разбирам колко е трудно да започнеш отначало. Осем години бях женен. Обичах жена си. Загина в Световния търговски център на единайсети септември. — Чарли въздъхна дълбоко. — Може би е по-трудно, когато другият човек е жив.
— Може би.
— Мога да се справя с това — заяви Чарли.
— Сигурна съм, че можеш.
— Да опитам ли?
— Човекът, за когото си говорим, днес се появи от Монреал.
За момент настъпи тишина.
— Ще приема това предизвикателство.
— Шансът не е на твоя страна, Чарли.
— Винаги съм предпочитал удар за три точки, отколкото ефектна забивка.
— Отдалече, като в баскетбола ли?
— Точно така.
След като затворих, останах дълго време, притиснала телефона до гърдите си. Спомних си признанието, което днес следобед на гробището бях направила пред Чарли. Отричах всичко, но думите сами излязоха от устата ми. И ето какво се беше получило сега.
Сега той беше тук. Искаше да говорим. Да признае грешките си.
Какви грешки? Че е имал връзка с мен? Че ме е изоставил? Че си е облякъл прекалено дебело сако в такъв топъл ден като днешния?
Вратата се отвори и Райън влезе.
Погледнахме се така, сякаш между нас зееше пропаст.
— Липсваше ми — каза Райън, разтвори ръце и ми направи знак да се приближа до него.
Останах неподвижна. Часовникът на баба тиктакаше и сякаш отброяваше за колко време емоциите в мен ще надделеят.
Райън се приближи към мен.
И това ми стигаше.
Пристъпих към него, той ме прегърна, а аз притиснах бузата си до гърдите му. Усетих мирис на колосана риза, на мъжка пот и познатия аромат на „Хуго Бос“.
Райън погали косата ми и ме придърпа по-близо да себе си.
Разтворих ръце и го прегърнах.
31
Знам какво си мислите. Малката мръсница отново се е отъркаляла в чаршафите.
Нищо подобно не се случи.
С Райън разговаряхме.
Като стари приятели. Поне през по-голямата част от времето.
Говорихме за общи познати, за стари случаи. За Кати. За Бойд. За Чарли — папагалът, за който и двамата се грижехме.
Райън ми разказа какви убийства бяха станали в Монреал. Един мъж е бил застрелян със седем куршума, а вилата му — подпалена. Полицията издирвала ръцете и главата на жертвата. Ако ги намерят, тези части ще да ме чакат в лабораторията при следващото ми пътуване на север.
Разказах на Райън за мазето на Ти-Бърд Куерво и как сантерото беше намерил смъртта си под колелата на влака. Проследих връзката между Ейса Фини и Куерво, в основата на която бяха намерените кости и оскверняването на гробницата на Сюзън Редмон. Разказах му как от Фини и Дона Скот-Розенбърг те бяха попаднали в Мануел Ескрива и оттам в казана.