Тъкмо щях да кажа нещо заядливо, когато се заслушах в думите на новинаря.
— Бихме могли…
— Шт! — изшътках аз и махнах с ръка.
— Да не би да ми изшътка преди малко?
— … в предния двор на къщата си в Пайнвил. Около седем часа сутринта съседите са забелязали тялото. Властите смятат, че Фини е бил застрелян между десет и дванайсет часа миналата нощ.
— Тази жена преди малко изшътка ли ми? — попита Райън котката.
На екрана се появи малката жълта къща на Фини. По улицата имаше патрулни коли, както и други превозни средства. Там беше и микробусът на съдебномедицинския следовател. Вратите му бяха отворени. Тялото, покрито с найлон, лежеше безжизнено на зелената площ. До него имаше една обърната кофа за боклук.
— Господи! — неволно вдигнах ръка до устните си.
— Ейса Фини беше самопровъзгласил се вещер. Преди една седмица обезглавеното тяло на Джими Клапек беше намерено на брега на езерото Уайли. По него имаше издълбани сатанистки символи. Фини, който беше заподозрян в убийството на Клапек, бе пуснат вчера от ареста. Властите продължават да разследват възможните връзки между двете убийства.
— Това ли е мъжът, за когото говореше снощи? — Райън вече изобщо не се шегуваше.
Кимнах.
— По дяволите!
Грабнах телефона и набрах номера на Слайдъл. Четири позвънявания. Пет. Шест.
— Слайдъл — кресна той в телефона.
— Бренан е. Какво става?
— Зает съм в момента.
— Казвай набързо.
— Фини е мъртъв.
— Знам.
— Изхвърлял е боклука, когато някой го е прострелял.
В слушалката чувах обичайните шумове от местопрестъпление. Радиостанциите пращяха. Някой викаше нещо. Друг му отговаряше.
— От кола ли е стреляно?
Лараби казва, че изстрелът е произведен от сравнително близко разстояние. Има отпечатъци от обувки в пръстта край храстите. Изглежда, някой го е причакал.
Беше ми трудно да изговоря думите.
— Оръжието същото ли е като при убийството на Риналди?
— Това е трийсет и пет милиметрово. При Еди беше деветмилиметрово.
— Има ли очевидци?
— Съседът през две врати е видял фолксваген „Джета“ да обикаля наоколо вчера късно вечерта. Сторил му се подозрителен и записал номера му.
— Ти какво мислиш? — нямаше нужда да му обяснявам какво точно исках да кажа.
Това тук е по-различно.
— В какъв смисъл?
— Направено е немарливо. При Еди всичко беше изпипано.
— Това ли е всичко?
— Някой много силно е желаел смъртта му. Пуснал му е шест куршума.
Чух сигнал свободно.
Затворих телефона и започнах да обикалям из кухнята. Как се беше случило? Нима аз и Слайдъл бяхме изложили един невинен човек на риск? Или пък Фини наистина беше виновен и някой се е почувствал длъжен да го очисти?
Кой някой?
Същият, който е убил Клапек? И Риналди? Слайдъл смята, че Риналди е бил убит от друг човек.
Какво ще кажа сега на Дженифър Робъртс?
Почувствах лек натиск върху раменете си, обърнах се. По погледа на Райън разбрах, че е загрижен.
— Ела — оставих го да ме заведе до масата. — Седни.
Отпуснах се на един стол.
— Дишай дълбоко.
Поех дълбоко въздух. После издишах.
Райън ми подаде чашата с кафето и се облегна назад. Беше готов да ме изслуша.
Добре. Щяхме да си говорим за полицейски работи. В това нямаше нищо опасно.
Съобщих му това, което бях научила от Слайдъл.
— Фини бил ли е ограбен? И ма ли нещо откраднато от къщата?
Не бях попитала за това. Взех телефона и се обадих отново на Слайдъл. Шест позвънявания, след което се включи гласовата му поща. Не оставих съобщение.
Отпих от кафето.
— Имам чувството, че аз съм виновна за смъртта на Фини.
— ПГ — Райън използваше нашия код. Означаваше: Приказваш Глупости.
Взех телефона и отново позвъних. Както и преди, Слайдъл не ми отговори.
— По дяволите! — рязко запратих телефона на масата.
Райън учудено вдигна вежди, но не каза нищо.
Размахах отчаяно ръце.
— Защо Фини?
Райън разбра, че въпросът ми е риторичен, и не каза нищо.
— В това разследване няма нищо логично. Сантерото Куерво е блъснат от влак. Полицаят Риналди е застрелян от преминаваща кола. Вещерът Фини е прострелян пред дома си.
Райън не ме прекъсна.