— Взех назаем колата на съседа, дойдох в Шарлот, изчаках пред къщата му и го отървах от мъките му.
— Как намерихте адреса на Фини?
Клапек изсумтя.
— Трябваха ми около десет минути, за да го открия в интернет.
— Опишете оръжието.
— Трийсет и пет милиметрово, полуавтоматично. „Файърстар“.
— Къде е в момента?
— В една кофа за боклук, зад ресторанта за бързо хранене, на около четвърт миля на изток от къщата на Фини.
Слайдъл си записа нещо в бележника.
— Какво направихте, след като го застреляхте?
— Изхвърлих пистолета, след това всичко ми се губи. Тази сутрин се събудих в един мотел и потеглих.
— Къде отивахте, когато патрулната кола ви спря?
— Вкъщи. Исках да си стоя в кухнята у дома в Халфмуун27, когато полицията ме потърсеше. Ако изобщо ме потърсеше. Съмнявах се, че ще си губят времето с такива като мен.
Опа!
Отново нещо в подсъзнанието ми се събуди.
Затворих очи и се опитах да установя връзка.
Нищо не се получаваше. Подсъзнанието ми подсказваше нещо, но не можех ясно да го формулирам.
Слайдъл попита за Гънтър. Клапек отговори, че никога не е чувал името му.
За момент Слайдъл замълча и прегледа бележките си. Или поне се преструваше, че го прави.
Подхвана разпита от друг ъгъл.
— Защо карахте колата на съседа си?
— С нашата кола Ева ходи на работа.
— Това вероятно е госпожа Клапек.
Клапек кимна.
— Какво можете да ми кажете за смъртта на детектив Риналди?
Кокалчетата на ръцете на Клапек побеляха още повече.
— Това е ченгето, което убиха тук, така ли?
— Къде бяхте около десет часа миналата събота?
Клапек дръзко погледна Слайдъл право в очите.
— В момента ви говоря абсолютно откровено. Убих Фини, защото гадното копеле си го заслужаваше. Не се опитвайте да ми лепнете още нещо.
— Отговорете на въпроса, господин Клапек.
Клапек се замисли, след това каза:
— Бях на събиране в баптистката църка в Саут Гам. Жена ми може да го потвърди.
— Какво събиране?
Клапек отпусна главата си надолу. Видях как под късо подстриганата му коса кожата на темето му порозовя.
— Посещавам група за овладяване на гнева.
— Къде се намира тази черква?
— На повече от двеста мили оттук.
— Това не е отговор на въпроса ми.
— На магистрала 258, почти на средата на пътя между Джаксънвил и Халфмуун.
Опа!
Какво? Магистрала 258? Значи черквата се намираше близо до Кемп Лежун. Преди четири години бях ходила в базата на морския пехотен корпус, където изровихме трупа на една жена от една ниша.
Нищо не ми говореше това.
— Запомнете си мисълта — гласът на Слайдъл ме върна отново към действителността.
Той излизаше от стаята и дойде при нас в коридора.
Слайдъл посочи с глава към прозореца и се обърна към Райън:
— Какво мислиш за това?
— Историята му звучи съвсем достоверно.
— Нещастникът е застрелял убиеца на сина си.
— Може и така да е — намесих се аз.
Слайдъл ми хвърли един поглед, после отново се обърна към Райън:
— Мислиш ли, че казва истината?
— Изглежда напълно откровен — каза Райън. — Но може и да не е съвсем наред.
— А може и да прикрива някого.
— Провериха ли дали по ръцете му има следи от барут?
— Да. Той е стрелял. Или е толкова тъп, че не се е сетил да си изтърка ръцете, или е толкова умен, че е стрелял, за да прикрие някой друг.
— Сигурно вече сте пратили екип да провери кофата за боклук?
— Можеш да бъдеш напълно сигурен в това. Както и всички мотели в онзи район.
Слайдъл се обърна към мен:
— А ти какво мислиш? Откри ли нещо в онези твои специални снимки, което да ни помогне да решим въпроса?
За момент не разбрах какво ме пита. След това буквално се плеснах по челото.
Резултатите от изследването с електронен микроскоп на пробата от бедрената кост на Джими Клапек. Появата на Райън ме беше накарала напълно да забравя за тях.
— Не съм приключила окончателно — загледах се в Клапек, за да избегна погледа на Слайдъл.
— Аа… Аха.
— Ще се занимая с това веднага щом си тръгна от тук.
— Защо не го направиш веднага? Животът на този човек е напълно опропастен. Поне можем да му съобщим, че е застрелял точно когото трябва.