В основата й беше поставен животински череп. Съдейки по формата му и по зъбите, които успях да зърна, предположих, че е на дребно преживно животно — коза или овца. В очните кухини и носното отвърстие се забелязваха останки от изсъхнали меки тъкани.
Върху животинския череп, точно в средата, беше поставен човешкият череп, който така силно беше уплашил водопроводчика. Костите бяха чисти и гладки. Сводът на черепа и челото странно блестяха. Върху тях се забелязваше по-тъмно петно с неправилна форма. Беше червеникавокафяво — цветът на засъхнала кръв. Върху човешката cabeza2 беше поставен череп на малка птичка. По него също имаше остатъци от изсъхнала кожа и мускули.
Насочих лъча на фенерчето към пода. До основата на казана беше поставено нещо, приличащо на железопътна релса. Върху нея лежеше обезглавено пиле, което беше започнало да се разлага.
Миризмата идваше от него.
Насочих фенерчето наляво, към тигана. В него имаше три предмета с формата на полукълбо. Наведох се, за да ги огледам по-добре.
Черупка на костенурка и кокосов орех, разделен на две.
Изправих се, заобиколих големия казан и стигнах до по-малкия. Той също беше пълен с пръст. Върху нея бяха поставени три клина — като тези, които се използват в железниците, един рог и два наниза с жълти мъниста. Дълбоко, чак до дръжката си, беше забит нож.
Верига обгръщаше казана точно под ръба му. На лявата му страна беше подпряно мачете, а на дясната — парче шперплат.
Приближих се до шперплата и клекнах. Върху него с черен маркер бяха нарисувани някакви символи.
До шперплата забелязах евтина гипсова статуя на жена. Беше с дълга бяла рокля и червено наметало, а на главата й имаше корона. В едната си ръка държеше бокал, а в другата — сабя. В краката й имаше миниатюрен замък или кула.
Опитах се да си припомня католическите икони, които бях виждала на младини. Дали това не беше един от образите на Дева Мария? Или на някоя светица? Въпреки че ми се стори позната, не можех със сигурност да определя коя е дамата.
Рамо до рамо със статуята стоеше фигура на човекоподобно същество с две лица, обърнати в различни посоки. То беше високо около трийсет сантиметра, имаше издължени крайници и шкембе, а пенисът му сочеше нагоре.
Определено не беше Девата.
Последното, което видях, бяха две кукли, облечени в памучни рокли на волани. Едната рокля беше синя, а другата — жълта. Куклите представляваха чернокожи жени. И двете носеха гривни, големи обици и медальони. Синята имаше корона на главата си. Жълтата беше пребрадена с кърпа.
В гърдите й беше забита малка сабя.
Това ми беше достатъчно.
Черепът не беше пластмасов. В мазето имаше човешки останки. Пилето е било обезглавено неотдавна.
Може би ритуалите, извършени пред този олтар, са били безобидни. А може би не. За да сме сигурни, трябваше всичко да се извърши според протокола. Трябваше ни светлина. И фотоапарати. Трябваше напълно да документираме всичко, което беше пред очите ми, за да можем по-нататък да докажем на кого е принадлежало.
Отправих се съм стълбата. Бях изкачила две стъпала, когато чух някакъв шум и вдигнах очи. През отвора над мен се беше надвесило едно лице.
Не беше лицето, което исках да видя в този момент.
4
Ърскин „Скини“ Слайдъл е детектив към полицейското управление на Шарлот-Мекленбург, в службата за разследване на углавни престъпления, отдел „Убийства“. И по-специално — предумишлени убийства.
Работим заедно от много години. Какво е мнението ми за него ли? Като характер е абсолютно задръстен. Но има добри инстинкти.
Обилно намазаната му с брилянтин глава се подаваше през отвора на тунела и силно напомняше на главата на костенурка.
— Здравей, докторе — както обикновено Слайдъл говореше бавно и провлачено.
— Здравей.
— Кажи ми, че мога да си отида вкъщи, да ударя една бира, да пусна телевизора и да гледам момчетата от „Разбиване“.
— Не и тази вечер.
Докато се изкачвах по стълбата, си спомних кога за последно пътищата ни се пресякоха.
Август. Детективът тъкмо влизаше в съдебната палата на областта Мекленбург, а аз излизах, след като бях дала показания.
Слайдъл не е от най-съобразителните хора, които познавате. Особено когато застане пред съда. Съвсем меко казано. Умните адвокати правят със Скини каквото си поискат. Онази сутрин беше съвсем очевидно, че е нервен. Тъмните кръгове около очите му подсказваха, че е прекарал безсънна нощ.