Не отговорих нищо.
— Но изглеждаш прекрасно.
— Господи, Райън! Само за това ли си мислиш?
— Идва ми от само себе си — каза и изчезна от кухнята.
За момент останах неподвижна, чудех се какво да правя. Да се обадя ли на Тирел? И да му обясня, че Сталингз го е излъгала за разговора ни?
Не точно сега. Колкото и да бях ядосана в този момент, Джими Клапек заслужаваше да му отдам цялото си внимание. Баща му — също.
И Ейса Фини.
Още десет минути разглеждах снимките и разсъждавах върху тях.
Нищо смислено не ми идваше наум.
Бях отчаяна, затова реших да приложа един номер, който обикновено помагаше. Когато попаднех в задънена улица, започвах от самото начало.
Отворих куфарчето си и извадих папката с всички материали по случая на Джими Клапек.
Първо прегледах снимките от местопрестъплението. Тялото изглеждаше точно така, както си го спомнях — смъртно бяло, раменете забити в земята, задните части — вдигнати нагоре.
Прегледах снимките в близък план на ануса, отрязания врат и символите, изрязани в гърдите и корема му. Нямаше нищо друго освен яйца на мухи.
Минах на снимките от аутопсията. Разрез във формата на буква Y. Органи. Празен гръден кош. Странни следи от охлузвания по гърба.
Отбелязах отново нетипичния начин на гниене, повече аеробно разлагане, отколкото анаеробно. Като че ли тялото почваше да се разлага отвън навътре, а не обратното.
Сложих на масата снимките, които бях направила на костите. Отново огледах белега по четвъртия шиен прешлен. Линията беше извита навътре. Кривата на радиуса излизаше навън, а не се завърташе около точката на проникване.
При петия прешлен беше направен неуспешен опит за навлизане в костта. Проверих бележките си — ширина около два милиметра и половина.
И при двата прешлена повърхностите на разрезите бяха гладки. Нямаше начупване на костта нито при навлизането, нито при излизането на острието.
Отпуснах се на стола. При цялото това упражнение никакво прозрение не ме бе осенило. Все още нямах никаква представа какво бе причинило пукнатините в хаверсовите канали.
Станах и започнах отчаяно да крача из кухнята.
Защо Слайдъл не ми се обаждаше? Дали по-нататъшният разпит на Клапек старши беше потвърдил, или отхвърлил историята, която разказа тази сутрин? Бяха ли открили пистолета в кофата за боклук? Госпожа Клапек беше ли разпитана?
Наистина ми стана мъчно за майката на Джими. Първо — синът, а сега — и съпругът й. Нищо добро не очакваше Ева Клапек.
Продължих да крача из кухнята. И защо не? И без това нищо не ми помагаше.
В този момент Райън реши да провери как вървят нещата.
— Всичко наред ли е? — попита той откъм трапезарията.
— Да.
— Мога ли да дойда при теб?
— Заповядай.
Райън влезе в кухнята, след него пристигна и Бърди.
— Разбра ли каква е причината?
— Не.
— Шоколад? — После се обърна към Бърди и повтори: — Шоколад?
Котаракът скептично вдигна вежди. Ако може да се каже подобно нещо за котарак.
Райън ме погледна и чукна слепоочието си с пръст.
— Храна за ума.
— Във фризера може да има някое блокче „Дав“.
— Какво е блокче „Дав“?
— Най-добрият сладолед, обвит в шоколад, на земята… — И тогава се сетих. — Да, разбира се. Не се продава в Канада.
— Трябва да признаем, че и ние имаме някои дупки в културата си — заяви Райън и започна да рови из фризера.
Спомних си какво бях заварила във вторник сутринта на умивалника. Може би все пак нямаше „Дав“ във фризера.
— Намерих го! — Райън затвори вратата на фризера, обърна се и ми показа две блокчета. — Две замръзнали десертчета.
Взех едното и започнах да махам опаковката.
По ръката ми се посипа скреж.
Вперих поглед в него и си спомних какво ми беше отговорил Райън, без да се замисли.
Вода.
Разширяване.
Напукване.
Опа!
И хукнах към телефона.
34
Този път Слайдъл отговори на обаждането ми. Бях почти сигурна, че няма да го направи.
— Клапек е бил замразен.
— За какво говориш?
— Не знам как не се сетих до този момент. Това обяснява всичко. Разлагането отвън навътре. Фактът, че хищниците не го бяха нападнали. Слабата активност на насекомите. Пукнатините в Хаверсовата система.
— Уау!