Райън слушаше разговора ни и ядеше сладолед.
— Разбира се, че трупът на Клапек няма да се разлага по обичайния начин. Причината е, че е бил замразен. Затоплянето започва отвън и навлиза в дълбочина.
— Какво е това нещо — Хавершав?
— Хаверсов. Когато получих снимките от електронния микроскоп при увеличение хиляда, забелязах пукнатини в малките тунелчета в костите на Клапек. В началото не можех да разбера какво ги е причинило.
— И сега разбра.
— Какво става, когато водата започва да изстива?
— Излизаш от банята.
Не обърнах внимание на тази забележка.
— Повечето течности се свиват. Водата също се свива, докато достигне приблизително четири градуса. След това започва да се разширява. Когато замръзне, увеличава обема си с приблизително девет процента.
— И защо всичко това е толкова важно?
— Микрофрактурите в костите на Клапек се дължат на натиск вследствие на образуването на кристали дълбоко в хаверсовите канали.
— Искаш да кажеш, че когато са го изхвърлили на брега на езерото, Клапек е приличал на ледена близалка?
— Убиецът е държал тялото му във фризер.
Слайдъл направи връзката.
— Което значи, че може да е бил убит много преди Фандърбърк да го открие.
— Може да е бил убит и през септември, когато Гънтър го е видял да спори с Рик Нелсън. Къде е бил Фини по това време?
— Сам вкъщи. А Линго е обикалял насам-натам из целия щат.
— Фини имал ли е фризер вкъщи?
— Бъди сигурна, че ще разбера.
— Това още не означава, че някой от двамата — Фини или Линго, е човекът, когото търсим.
— Периодът, в който може да е настъпила смъртта, става значително по-голям. И това е нещо.
Чух, че сподавено пое въздух и последва някакво изръмжавате.
— Надявам се, че това беше прозявка.
— Миналата нощ изобщо не съм мигнал. Ще дремна за няколко часа. Днес по-късно ще ходиш ли в лабораторията?
— Тирел ме уволни.
— Не може да бъде!
Разказах му за обаждането на Алисън Сталингз.
— Това би трябвало да реши въпроса.
— Може би. Тирел още ми е ядосан, че се скарах с Линго пред телевизионните камери. Затова най-добре е засега да си мълча.
— Знаех си, че тази кучка ще ни докара неприятности. Няма значение. Браво, докторе!
Затворих телефона и, както можете сами да се досетите, започнах да крача из кухнята. Чувствах се обезсърчена заради разследването, виновна за смъртта на Фини и несигурна от присъствието на неочаквания гост в дома ми.
Проверявах да не би в кутиите в хладилника да са се завъдили нежелани форми на живот, когато гостът отново се появи, този път по кецове, шорти и фланелката със зеления гущер.
— Ще отидеш да потичаш ли?
Идиотка. Разбира се, че отиваше да тича.
— Радвам се, че си успял да намериш спортния си екип.
— Радвам се, че съм го оставил тук.
Настъпи неловко мълчание.
— Кога летиш за Монреал? — попитах аз.
— Ако нещо не се промени, в неделя.
— Ще се върнеш ли обратно в „Шератон“?
— Бих могъл да го направя — отвърна той е тъжно изражение на лицето.
Поколебах се. В крайна сметка, защо не? Бих направила същото за всеки стар приятел.
— Остани тук, ако искаш.
Последва голямата усмивка на Райън.
— Мога да готвя.
Аз също се усмихнах.
— Ценя това умение в… — Щях да кажа мъжете. — В приятелите си.
Райън ме попита дали бих искала да изляза да потичам с него. Отклоних поканата му.
От прозореца на кухнята го наблюдавах как се затича леко, на големи крачки. Дългите му мускулести крака почти не се напрягаха.
Спомних си как тези крака се преплитаха с моите.
Нещо в стомаха ми подскочи.
О, Боже!
Трябваше да върша нещо. Но какво? Не исках да се появя в лабораторията и да ядосам Тирел. Слайдъл спеше, за да събере сили.
Опитах се да прегледам писмените работи на студентите си.
Не можах да се съсредоточа.
Опитах се да нахвърля следващата си лекция.
И този опит не беше увенчан с успех.
Да се обадя ли на Кати?
Отдавна отлагах този разговор.
Позвъних й. Свързах се с гласовата й поща. Дали не беше оставила телефона си тук, когато беше заминала за окръг Банкоум? Или там, в планините, нямаше обхват? Все още ли ми се сърдеше?
Събирах дрехите, които трябваше да се перат на ръка, когато забелязах Райън да се задава по алеята за коли. Фланелката беше залепнала от пот за гърдите му, лицето му беше почервеняло от физическото напрежение. Говореше по мобилния си телефон. Личеше си, че е разтревожен.