Зави покрай ъгъла на къщата ми и се изгуби от погледа ми.
Без да се замисля, тръгнах към задната врата.
— Знам, мило — чу се гласът му.
Говореше на английски, а не на френски. С Лутиша?
Студ изпълни гърдите ми.
— Така трябва да бъде.
Затаих дъх и се приближих до вратата.
Пауза.
— Не.
Последва още една, по-дълга пауза. След това вратата се отвори.
Отскочих назад и събрах изоставеното пране в ръцете си.
Райън влезе. Погледна ме в очите. Махна ядосано със свободната си ръка.
— Няма да стане! — продължи да говори по телефона.
Лили, каза го само с устни.
— Ще говорим по-късно за това.
Затвори телефона и го върна обратно на колана си.
— Проблем ли има? — попитах съвсем нехайно.
— Иска да замине за Банф, в Албърта. Тъй като е пусната условно, не може да напуска Квебек.
— Съжалявам.
— Вината не е твоя.
Погледна сутиените и бодитата, които бях притиснала до гърдите си, и попита:
— Да не правиш разпродажба?
— Не ходя по разпродажби.
— Запази леопардовите прашки. Те са ми любимите.
Усетих, че се изчервявам.
— Мога ли да използвам банята?
— Заповядай. Имаш ли нужда от нещо?
Райън ми хвърли сладострастен поглед.
Усетих как стомахът ми отново подскочи.
Погледнах часовника. Два и половина. Мили Боже! Какво щяхме да правим целия следобед?
Спомних си за караницата с Кати и ми дойде една идея. Не изискваше особено съсредоточаване и щеше да запълни свободното време. Освен това така с госта ми щяхме да сме на неутрална почва.
Посочих с ръка фланелката на Райън.
— Наистина ли не знаеш кои са „Мъртвите млекари“?
Райън поклати глава.
— Дъщеря ми твърди, че съм безнадеждно невежа по отношение на съвременната музика.
— Така ли е наистина?
— „Безнадеждно“ е малко пресилено.
— Децата понякога са много лоши.
— Тирел ме уволни — припомних аз. — А Слайдъл си отспива.
— Не бих прекъснал съня му.
— Определено не. След като си вземеш душ, ще включим компютъра и ще видим кои са „Млекарите“.
Направих пуканки, за да създам празнична атмосфера.
С Райън научихме, че „Мъртвите млекари“ са група, която принадлежи на течението саркастичен пънк. Първият им албум „Големия гущер в задния ми двор“ е бил издаден през 1985 година.
— Фланелата ти може да се окаже класика — казах аз.
— А може и да се окаже, че струва цяло състояние.
Отново се сетих за Ейприл Пиндър.
— Знаеш ли кои са „Нахаканите момичета“? — попитах аз.
— Нямам нищо против да узная — заяви Райън и намигна престорено.
Театрално обърнах поглед към тавана.
Научихме, че „Нахаканите момичета“ са близначки от румънски произход — Габриела и Моника Иримиа. Първият им сингъл — „Нахакана песен (Докосни дупето ми)“, пет седмици е сред петте най-добри сингъла в английската класация. След това, в допитване на „Канал 4“, е бил избран за най-лошия сингъл на всички времена.
— Много ми се иска да видя думите на песента — заяви Райън, след като видя заглавието й.
Намерих сайт, който съдържаше текстовете на различни песни, и сложих курсора върху „Нахаканите момичета“.
— „Чийп трик“!28 — възкликна Райън и посочи името на една група. — Тези момчета са страхотни!
Името на групата нищо не ми говореше.
— „Безнадеждно“ е много меко казано — подразни ме той.
Отидох на сайта на „Чийп Трик“.
И веднага адреналинът ми скочи.
— От седемдесетте години насам „Чийп Трик“ са се превърнали в институция. Вземи песните им — „Полиция на сънищата“, „Къщата се тресе“. Нали знаеш предаването „Коулбър Рипо“ по комедийния канал? „Чийп Трик“ са написали и изпълняват основната песен. А също така и песента от „Шоуто на седемдесетте“.
Едва чувах какво ми говори Райън. Нервните окончания в мозъка ми правеха връзки, които избухваха като фойерверки.
При обаждането си Риналди разказва на Слайдъл подробности за информатора си.