— А, канадски!
— Не знаех.
Последва неодобрителен поглед.
— Нийл Янг измива националния срам за това, че нямаме сладоледени десертчета „Дав“.
Райън постави диска в компютъра.
Последваха звук на акустична китара и после познатият носов тенор.
В главата ми нахлуха разни спомени. Пийт в униформата на морски офицер. Играе крикет с Кати в задния двор. Гледа телевизия по пижама.
Това беше любимият диск на Пийт.
Някъде по пътя през пустинята…
Огледах внимателно обложката на албума. Плашило, осветено отзад от оранжевия залез.
А не беше ли индианец в дрехи с ресни?
Или вещица?
И тогава подсъзнателните връзки отново се заредиха една след друга.
Вещица? Пийт?
Тя кара Харлей Дейвидсън…
Обърнах обложката и погледнах заглавието. Луна по жътва.
Съзнанието ми ясно успя да формулира връзката, която се появи.
— Мили Боже!
Райън рязко обърна глава към мен.
— Какво има?
— Нещо относно Еванс ме ядеше през цялото време и току-що разбрах какво е.
Отново грабнах телефона и набрах номера.
Слайдъл отново отговори.
Махнах с ръка по посока на компютъра. Райън намали звука.
— Клапек живее в окръг Онсло, нали така? В Халфмуун?
— И какво от това?
— Току-що си спомних. Не мога да повярвам, че досега ми е убягвало. Ходила съм в окръг Онсло. Познавам града. Просто не си спомних, че го помня.
Бях толкова превъзбудена, че говорех, без да мисля.
Райън ми направи знак да си поема въздух.
Вдишах дълбоко и започнах отново.
— Когато разпитваше Еванс след погребението на Риналди, той нарече Клапек побъркан лунатик. Тогава си помислих, че го е казал съвсем случайно, но в подсъзнанието ми споменаването на луната се е запечатало.
— Къде се е запечатало?
— Еванс го е казал съвсем буквално. Халфмуун (полумесец) — връзката е луната е очевидна. Халфмуун е град покрай магистрала 258, на север от Кемп Лежун и Джаксънвил. Ако Еванс никога не се е срещал с Клапек, то тогава откъде знае името на родния му град?
— Лъжливо гадно копеле.
Няколко секунди се чуваше само дишането на Слайдъл. След това изцъка с език.
— Въпреки това няма да получа заповед за обиск.
— Откъде знаеш?
— Вече опитах. Отрязаха ме. Прокурорът каза, че всички доказателства са косвени. Освен това Еванс има алиби. Не го каза, но стана ясно, че го спира и фактът, че Еванс работи за обществена фигура. Прокурорът не иска да разбутва това гнездо на оси, освен ако няма неопровержими доказателства.
Слайдъл беше прав. Откачих, като се сетих за Халфмуун. Приликата с Рик Ниелсън. Телефонният номер на Линго в бележките на Риналди. Всичко тава бяха само догадки от моя страна. Досега не бяхме открили нито мотив за престъплението, нито реална възможност да бъде извършено. Освен това Еванс имаше свидетели, че е бил някъде другаде на тези дати както през септември, така и през октомври.
Замислих се за момент.
— Провери ли колата на Еванс?
— Обадих се и ще го направим. Между другото Клапек е бил обвинен. Открили са пистолета. Собственикът на мотела потвърдил историята на Клапек, а камерата е записала, че се е регистрирал там в дванайсет и двайсет и седем минути през нощта. Освен това имаме и признанията му. Изглежда, нещастникът казва истината.
Райън все още беше в сайта на „Чийп Трик“, само че беше намалил звука. Като видя изражението на лицето ми, се протегна и хвана ръката ми.
— Какво, объркана ли си?
— Пред очите ми непрекъснато е Клапек в стаята за разпити. Първо загуби сина си. А сега може да се окаже, че е убил невинен човек.
— Наистина ли мислиш, че помощникът на Линго е човекът, когото търсите?
Вдигнах отчаяно ръце и обобщих косвените доказателства, които току-що бяхме обсъдили със Слайдъл.
— Освен това Еванс има алиби.
— Хайде да го разбием.
— Според мъжа, който е открил тялото на Клапек, то е било изхвърлено на сутринта на девети октомври. По това време Еванс е бил в Грийнсбъро.
— Нека за момент забравим всичко това. Ти твърдиш, че е напълно възможно Клапек да е бил убит по-рано и тялото му да е било поставено във фризер.
— Точно така.
— И колко дълго е престояло там?
— Не знам. — Напоследък доста често повтарях тези думи. — Но Клапек за последен път е бил видян жив на двайсет и девети септември.