— Кой го е видял?
— Винс Гънтър.
— Момчето, което също като Клапек проституира.
Кимнах.
— Може ли да се вярва на Гънтър?
— Очевидно Риналди е смятал, че може. От бележките му става ясно, че е бил готов да плати на хлапето петстотин долара за информация за убиеца на Клапек.
— Какво мисли Слайдъл по въпроса?
— Така и не успя да разпита Гънтър до този момент.
— Точно така. Гънтър е изчезнал. Все още ли нямате представа къде е?
Поклатих глава.
— Но успяхме да разпитаме бившето му гадже, Ейприл Пиндър. Думите й потвърдиха това, което вече подозирахме. Клапек и този Рик Нелсън или Ниелсън са се скарали и след това Клапек е изчезнал. Това означава, че Клапек за последно е видян жив на двайсет и девети септември.
— Ами Пиндър? На нея може ли да се вярва?
Завъртях несигурно ръка. Може би — да, може би — не.
— Възможно ли е да прикрива Гънтър?
— Съмнявам се. Беше му страшно ядосана. След като е платила гаранцията му, Гънтър я е изоставил.
По погледа на Райън разбрах, че сериозно разсъждава по въпроса.
— Как точно историята на Пиндър потвърждава тази на Гънтър?
Предадох му думите на Пиндър, че в деня, когато е излязъл от затвора, Гънтър е гледал телевизия. И че й е казал, че същия ден е видял Клапек и Рик Нелсън или Ниелсън да се карат.
— И по това време Еванс не е бил в града?
— Провеждали са кампания из целия щат.
— Той сигурен ли е в датата?
— Абсолютно.
— А Пиндър?
— Изглежда, че и тя е сигурна. Но кой може да знае? Не е от най-умните.
— Но виж какво, сладкишче, имаме начин да проверим.
— Имаме ли? — попитах аз, като не обърнах внимание на сладкарското обръщение.
Райън натисна няколко клавиша и погледна екрана на монитора. След това натисна още няколко.
— Проклет да съм! — посочи ми един ред бял текст в черно каре. — Това ще ти хареса.
В карето бяха изписани всички прояви на „Чийп Трик“ — на живо, по телевизията и по радиото. Освен това имаше и линкове към интервютата им.
Прочетох реда, който Райън ми сочеше.
Трябваше ми малко време, за да схвана напълно значимостта на информацията.
След това дълбоко поех въздух.
— Давали са „Чийп Трик“ по НВО на двайсет и седми и двайсет и осми септември. Предаването е било в две части и е било посветено на рок групите от седемдесетте и осемдесетте години — прочете Райън.
— Значи Пиндър е объркала датата. На двайсет и девети вечерта не са давали „Чийп Трик“ по телевизията — разсъждавах гласно. — Гънтър е бил в затвора на двайсет и осми. Тогава по никой начин не е могъл да гледа телевизия. Значи е било на двайсет и седми, денят преди да влезе в затвора, а не в деня, в който е излязъл.
— Еванс има ли алиби за двайсет и седми? — попита Райън.
— Мили Боже!
Бях толкова развълнувана, че не успях да набера номера на Слайдъл от първия път. Все едно. Така или иначе се включи гласовата поща. Оставих съобщение.
— Хванахме го. Клапек за последно е бил видян жив на двайсет и седми септември, а не на двайсет и девети. Провери къде е бил Еванс на тази дата. Обади ми се.
Затворих телефона.
— Браво на теб! — казах аз и с Райън си плеснахме ръцете.
По лицето му изгря усмивка, широка като „Рио Гранде“.
Минаваха секунди. Часове. Векове.
Започнах да дъвча кожичката на палеца си. Станах и закрачих из стаята. Седнах отново. Продължих да гриза кожичката на пръста си.
Телефонът продължаваше да мълчи.
— Къде, по дяволите, е той?
Райън сви рамене. Изяде една шепа пуканки. Продължи да сърфира из интернет.
— Не рони пуканки по клавиатурата.
— Слушам, госпожо.
— И не капи масло по нея.
Погледнах часовника. Бях оставила съобщението преди двайсет минути.
— Може би трябва да пратя на Слайдъл тази страница по факса. Ще я отпечаташ ли?
Нямаше никакъв смисъл в това, но поне правех нещо.
Райън се върна отново на сайта на „Чийп Трик“ и отпечата страницата. Това ме подсети за бележките на Риналди. Още нещо, което можехме да направим.
Извадих листовете от куфарчето си. Върнах се обратно в кабинета.
Райън седна на дивана до мен.
ДК. 29/9. ПВЖ с РН сп. ВГ. РН — АК. ЧПТ. ТВ. 9/10 — 11/10? КФТ. 10. 500.