— Според Винс Гънтър Джими Клапек за последно е видян жив с Рик Ниелсън на двайсет и девети септември. Рик Ниелън с акне. Гънтър е забелязал приликата, когато е гледал „Чийп Трик“, ЧПТ, по ТВ. Трупът на Клапек е бил открит в периода от девети до единайсети октомври. Риналди трябваше да се срещне с Гънтър в КФТ, Кабо Фиш Тако, в десет часа и да носи петстотин долара.
С Райън мълчаливо прочетохме последните бележки, които Риналди си беше записал.
РН=АБЛ=ГЯЕ. Грийнсбъро. 9/10. 555–7038. ЧПТ-ТВ–27/9. ВГ, склоняване 28/9 — 29/9.
ГЯЕ 27/9?
— Рик Ниелсън, равно на асистента на Бойс Линго, равно на Глен Ярдли Еванс. Риналди се е обадил в кабинета на Линго и Еванс му е казал, че той и шефът му са били в Грийнсбъро на девети октомври — деня, в който е открит трупът на Клапек.
— Риналди вероятно е знаел, че има нещо объркано с датите през септември. Давали са „Чийп Трик“ по телевизията на двайсет и седми и двайсет и осми септември. Винс Гънтър е бил в затвора на двайсет и осми, затова Риналди е знаел, че е било невъзможно същия ден да е видял Ниелсън, а следователно — и Клапек.
— Значи Ейприл Пиндър е объркала датите. Пица партито е било преди, а не след като е платила гаранцията на Гънтър.
— Ден, за който Еванс може и да няма алиби.
— Господи, Райън! Риналди някак си е разбрал всичко това. Еванс е усетил, че той знае.
Стисках юмруци толкова здраво, че ноктите ми се забиваха в дланите.
— Еванс го е убил.
Телефонът иззвъня.
Скочих.
Слайдъл беше напрегнат не по-малко от мен:
— Еванс е бил в Шарлот на двайсет и седми.
Опитах се да кажа нещо. Той ме прекъсна.
— Кара бял шевролет „Тахо“.
— Мили Боже!
— Съдията най-после издаде заповедта. Отиваме.
— Искам да присъствам.
— Как не се сетих, че ще го кажеш?
Изчаках.
— Само ти.
— Кога?
— Сега.
36
— Къде е колата ти?
Гумите изсвириха, когато завихме рязко надясно и излязохме от алеята за коли на Шарън Хол.
— Райън я взе и отиде да си събере багажа от хотела.
Очаквах да последва някаква остроумна забележка за сексуалния ми живот. Слайдъл обаче замълча.
— Кажи му, че няма нищо лично в това. Прокурорът иска да действаме много внимателно и да не раздухваме историята.
Въпреки че Райън има много добър нюх за тези работи и много щеше да ни помогне при претърсването на жилището на Еванс, аргументите на прокурора ми се сториха логични. Като се има предвид обществената позиция на Линго, много хора щяха да наблюдават действията ни внимателно. Например — CNN и FOX.
— Еванс вкъщи ли си е?
Слайдъл поклати глава.
— Живее под наем в една от старите сгради, където някога са държали файтоните. Собственост е на жена на име Грейси-Лий Уиджет. Що за име е това, по дяволите?
Направих на Слайдъл знак с ръка да продължи.
— Грейси-Лий казва, че в четвъртък Еванс работи до късно и се прибира около девет часа. Никак не се зарадва, че ще правим обиск, но заяви, че ако й покажа заповед, ще ни пусне в квартирата му.
Еванс живееше в „Плаца-Мидууд“. Квартал с тесни, извити улички, големи дървета и скромни едноетажни къщи от началото на века. Много пъти бях ходила там. Районът се намира между центъра на града и университета и е много популярен сред недотам добре платените университетски преподаватели.
Слайдъл зави надясно по „Шамрок“, после пак надясно по една къса задънена уличка и спря колата пред типична южняшка къща с наклонен покрив, кафяви стени, измазани с хоросан, и зелени плантаторски капаци на прозорците. На дългата предна веранда имаше люлеещи се столове и саксии с папрати във висящи кошници, но всичко изглеждаше някак занемарено.
Слязохме от колата и изкачихме стъпалата до верандата. Слайдъл натисна звънеца.
Изчакахме приблизително десетина минути някой да отвори вратата. Когато най-после това се случи, разбрах защо е отнело толкова време.
Бялата коса на Грейси-Лий Уиджет падаше на кичури около покритото й е безброй бръчки лице. Тънките й свити устни подсказваха, че в устата й няма нито един зъб. Но не възрастта й ни порази.
Грейси-Лий имаше една ръка. Това беше всичко. Нямаше никакви други крайници. На лявото й рамо беше прикачен сложен апарат, който завършваше с две куки една срещу друга. Движеше се на електрическа инвалидна количка, която приличаше на нещо, излязло от „Междузвездни войни“. Краката й, ампутирани, както ми се стори до средата на бедрата, бяха завити с одеяло на шотландско каре.