Надникнах да видя какво има натам. Тъмнина.
Дръпнах се назад и зачаках. Беше толкова тихо, че чувах дишането си.
Най-накрая светна още една лампа.
— Чисто е — каза Слайдъл.
От кухнята влязох в малък вътрешен вестибюл. Вратите водеха наляво, надясно и право напред. Чувах как Слайдъл отваря и затваря чекмеджета зад вратата пред мен. Отидох при него.
— Голям разкош, няма що! — гласът на Слайдъл отново беше изпълнен с пренебрежение. — Хол, спалня, кухня, баня. Май Линго не е много щедър към подчинените си.
Огледах се.
Стаята беше образец на сдържаност. Бежови стени, бежови мебели, пердета и килим. Бял таван и бяла дограма. Нямаше весели възглавнички и покривчици. Нямаше снимки на кучета и на приятели със смешни шапчици по време на разни тържества. Нямаше трофеи, пейзажи, сувенири или произведения на изкуството.
Зад дивана стоеше висока месингова лампа. На полицата в нишата беше поставен телевизор с плосък екран. Вляво от нишата имаше няколко вградени чекмеджета. Точно в тях ровеше Слайдъл в момента. Вдясно имаше шкаф.
По рафтовете под телевизора бяха наредени огромно количество филми в DVD формат. Сложих ръкавиците си, отидох до тях и прегледах заглавията им.
„Матрицата“, „Гладиатор“, „Патриотът“, „Звездни рейнджъри“… В три от филмите главен герой беше Борн.
— Еванс обича екшъните — отбелязах аз.
Слайдъл затвори шумно едно от чекмеджетата и отвори друго. Започна да рови в него.
Отворих шкафа. В него имаше напитки.
— Еванс не е въздържател — отбелязах аз и започнах да разглеждам бутилките.
„Джони Уокър“ със син етикет. Двайсет и три годишен бърбън „Уилям Еван“. Водка „Белведере“.
— Доста пари харчи за алкохол.
Огледах се наоколо. Слайдъл беше стигнал до последното чекмедже. Не забелязах нищо друго интересно и отидох в банята.
Беше прилично чиста. Старомодна мивка и шкаф до нея. Черна завеса за душа. Бели и черни хавлиени кърпи.
На поставката над тоалетката имаше една твърда четка, самобръсначка „Бик“, гел за бръснене и електрическа четка за зъби.
Аптечката не съдържаше нищо необичайно. Конци за зъби. Паста за зъби. Аспирин. Хапчета против киселини. Капки за нос. Лепенки. До ваната имаше шампоан против пърхот. От душа висеше сапун, поставен в мрежичка.
Слайдъл шумно излезе от хола и влезе в спалнята. Отидох при него.
Тук Еванс беше проявил повече въображение. Стените бяха боядисани в червено, подът — застлан с бежов мокет, върху който беше просната изкуствена кожа на зебра. Покривката на леглото беше от черен сатен, а на стената над него беше опъната имитация на леопардова кожа. В стаята имаше само две нощни шкафчета и подвижна метална масичка, върху която стоеше още един телевизор с плосък екран.
— Трябвало е да се придържа към по-умерения стил.
За първи път коментарът на Слайдъл беше на място.
Той плъзна вратата на дрешника и започна да рови из дрехите. Аз отворих чекмеджето на едно от нощните шкафчета.
— Ела да видиш това — извиках Слайдъл при себе си.
Дойде при мен. Показах му малко синьо пакетче, върху което беше нарисувано дългокосо момиче с каубойски дрехи.
— „Презервативи за истински ездачи“ — прочете Слайдъл. — Значи нашият човек обича да си играе.
— Или само така му се иска. Липсва ли някой?
Слайдъл ги преброи и кимна. След това отново се върна при дрешника.
След няколко секунди се обади отново.
— Я, какво има тук!
Обърнах се към него.
— Виж нашият ездач какво крие при мокасините си.
Слайдъл държеше в ръката си кутия от обувки. В нея имаше десетина DVD-та. Прочете няколко заглавия.
„Момчетата от колежа идват“. „Групово мъжко чукане“. „Черните жребци“.
Слайдъл вдигна поглед към мен. Устните му се разтеглиха в усмивка.
— Значи Еванс е минал от другата страна. Тук вече ще успеем да намерим мотив.
Хвърли кутията на леглото и провря палци през халките на колана си.
— Кухнята е доста малка. Къде ли е фризерът на този нещастник?
— Има вътрешна врата в гаража.
— Точно така — Слайдъл погледна часовника си. — Хайде да хвърлим един поглед там.
Заслиза тежко по стълбите. Аз го последвах с доста по-лека стъпка.
Навън беше тъмно, миртовите храсти образуваха нещо като ограда, която отделяше двора на Уиджет от игрището за голф. От голямата мрачна къща не идваше никаква светлина.