След като излязох от тунела, забелязах, че днес Слайдъл изглежда малко по-добре. Същото обаче не можеше да се каже за сакото му. Беше направено от зелена изкуствена материя, с оранжеви външни тегели. Дори на приглушената светлина в подземното помещение изглеждаше крещящо.
— Полицаят тука ми казва, че си имаме работа с някакъв шаман — Слайдъл завъртя глава в посока към Глийсън.
Описах какво съм видяла в подземното помещение.
Слайдъл погледна часовника си.
— Защо да не оставим тази работа за утре?
— Да не би да имаш среща тази вечер, Скини?
Глийсън се изкашля сподавено зад гърба ми.
— Както ти казах, чакат ме бирата и спортните предавания.
— Трябваше да си включиш дигиталния видеорекордер.
Слайдъл ме изгледа така, сякаш му бях предложила да програмира следващата мисия на совалката.
— Това е същото като касетъчния видеомагнетофон — обясних аз, докато свалях едната си ръкавица.
— Чудно защо не съм чувал за подобно нещо — Слайдъл беше вперил поглед в отвора до краката ми.
Имаше предвид дигиталния видеорекордер.
— Да оставим това сега — предложих аз. — Обади се по мобилния си телефон и извикай екипа за работа в полеви условия.
Свалих скъсаната ръкавица. Палецът ми беше зачервен, подут и ужасно ме сърбеше.
— Кажи им, че ни трябват генератор и преносими лампи.
Прибрах и двете ръкавици в куфарчето си.
— И нещо, с което можем да вдигнем казан, пълен с пръст.
Слайдъл поклати глава и започна да набира телефона.
Четири часа по-късно се качих в маздата си. Грийнлийф Авеню се обливаше в лунна светлина. Аз се обливах в пот.
Докато излизал от къщата, Слайдъл забелязал, че една жена прави снимки с малък цифров фотоапарат от прозореца на кухнята си. След като й направи знак да се маха, той изпуши една след друга две цигари, измърмори нещо за документи и данъци, качи се в тауруса си и отпраши.
Криминалистите си бяха тръгнали с микробуса. Щяха да занесат куклите, статуите, мънистата, инструментите и другите артефакти в лабораторията по криминология.
Колата на моргата също беше дошла и си беше тръгнала. Джо Хоукинз, дежурният следовател тази нощ, щеше да занесе черепа и пилето в съдебномедицинската лабораторията. Както и казаните. Въпреки че Лараби никак нямаше да се зарадва, като видеше цялата тази мръсотия, предпочитах да прегледам съдържанието им в надеждните условия на лабораторията.
Както и очаквах, най-много трудност създаде големият казан. Тежеше почти колкото статуята на свободата и затова при преместването му бяха необходими лебедка, мускулна сила и подходящ набор от цветисти фрази.
Потеглих надолу по Грийнлийф Авеню. Пред мен паркът „Фрейзър“ приличаше на черно петно на фона на градския пейзаж. Пред очите ми от сенките изскочи една катерушка, после сребриста кубистична скулптура се извиси над тъмнината, а коритото на река Ъруин Крийк се виеше и наподобяваше на усмивка.
След два завоя излязох от Уестбрук на Сидър, заобиколих центъра на града и се отправих на югоизток към дома си близо до парка „Майерс“. Районът е бил застроен през трийсетте години на миналия век и е бил първият, до който е достигал трамвай. Днес цените на жилищата тук са прекалено високи, хората са прекалено самодоволни и всички до един гласуват за републиканците. Въпреки че не е особено стар, кварталът е елегантен и добре поддържан. Това е отговорът на Шарлот на Шейкър Хайтс в Кливланд и на Корал Гейбълс в Маями.
Десет минути след като напуснах Трети район, паркирах колата си във вътрешния двор. Заключих я и се отправих към къщата.
И тук трябва да дам някои обяснения.
Всъщност живея на територията на Шарън Хол — господарска къща от деветнайсети век, която сега е разделена на отделни апартаменти и се намира съвсем близо до университета Куинс. Сградата, в която живея, е отделена от голямата къща и се нарича „Анексът“. Анекс към какво? Никой не знае. Малката двуетажна постройка не е отбелязана на нито един от старите строителни планове. Голямата къща я има на плановете. Както и помещението, в което навремето са прибирали каретите. Има ги и парка, и градината с билки. Но не и „Анексът“. Изглежда, на някой му е хрумнало и го е построил по-късно.
Когато сме си говорили с приятели, с роднини или с някои гости относно предназначението на тази сграда, предположенията ни са варирали от помещение за опушване на месо, през оранжерия, до пещ за изпичане на тухли. Лично аз никак не се интересувам за какво първоначално се е използвала къщата. С площ едва сто и единайсет квадрата тя отлично отговаря на нуждите ми. На горния етаж се намират спалнята и банята. Кухнята, трапезарията, холът и кабинетът ми са на долния етаж. Преместих се да живея тук, когато бракът ми с Пийт се провали. Десет години по-късно все още ми върши чудесна работа.