Гаражът беше отключен. Слайдъл се запъти направо към вътрешната врата и пробва да я отключи с ключа, който Грейси-Лий му беше дала. Той изобщо не влезе в ключалката.
Слайдъл завъртя топката на вратата наляво, надясно. Блъсна я с рамо. Вратата не се отваряше.
Вдигна крак и я ритна силно. Резето държеше здраво. Ритна я отново и отново. Касата поддаде и наоколо се разхвърчаха трески. Още един последен ритник и вратата се отвори.
Слайдъл намери ключа на лампата. Трябва да му се признае, че много бързо се справи с тази задача.
Чу се бръмчене и една неонова лампа светна.
Стаята беше около два и половина на три и половина метра. Вляво имаше някакъв плот или стара тоалетка за баня, обвита в юрган и завързана с въже. Вдясно имаше рафтове.
На стената, точно пред нас, беше закачена дъска с много метални кукички по нея. На всяка кукичка висеше по някакъв инструмент. Чукове, отвертки, един гаечен ключ, дърводелски трион.
Сърцето ми заблъска силно.
Напразно се развълнувах. Клапек не е бил обезглавен с ръчен трион.
Огледах рафтовете.
Над главата ми неоновата лампа продължаваше да бръмчи и пращи.
Забелязах я на втория ред от горе на долу. Картонена кутия, на която от едната страна беше изписано шестнайсетсантиметров електрически циркуляр.
До мен Слайдъл дърпаше въжетата на покрития с юрган предмет. Протегнах ръка и го докоснах по рамото. Той се обърна.
Мълчаливо посочих кутията с глава. Той се присегна, свали я на пода и отвори капака. Вътре имаше стар електрически циркуляр.
Погледите ни се срещнаха.
— Да — беше единственото, което казах.
Слайдъл свали от кукичката една градинарска ножица и с бързо движение сряза въжетата, с които беше омотан юрганът. Хванахме го заедно и дръпнахме силно.
Отдолу нямаше мебели. Там стоеше огромен бял фризер с вместимост около двеста и трийсет литра.
— По дяволите! — Слайдъл ме избута настрана, толкова нетърпелив беше да го отвори.
— Криминалистите не трябва ли да го снимат, преди да го отворим?
— Да — отвърна той и вдигна капака с две ръце.
Въпреки свистенето на ледения въздух и бръмченето на лампата дочух някакъв приглушен пукот.
— Какво беше това? — попитах аз.
Слайдъл не отвърна на въпроса ми.
— Еванс не се е бръкнал за саморазмразяващ се фризер.
Въпреки лековатата забележка гласът на Слайдъл беше съвсем сериозен. Освен това беше прав. Вътрешната част на фризера беше изцяло покрита със скреж и ледени кристали.
В левия ъгъл имаше правоъгълна метална кошница, пълна с найлонови пликове. Изстъргах леда по някои от тях, за да видя етикетите. Замразени зеленчуци от супермаркета. Говежда кайма. Нещо, което ми заприлича на свинско за печене.
Представих си белезите по гърба на Клапек. Кошницата?
Не. Там следите бяха успоредни. Кошницата беше от преплетени нишки неръждаема стомана.
Не споделих това наблюдение със Слайдъл. Погледът ми се закова върху друг, увит в найлон предмет, мушнат в ъгъла на дъното на фризера.
Имаше приблизително кръгла форма. Бут ли беше? Не, беше прекалено голям. Може би пуйка.
Протегнах се и извадих замръзналия предмет. Учудващо, по найлона нямаше никакъв скреж. Нещо не беше наред, но какво?
Предметът беше тежък, около четири — пет килограма. Докато се опитвах да го закрепя на ръба на фризера, се сетих за думите, които бях изрекла преди време. Лекцията ми пред Слайдъл относно това колко тежи една човешка глава. Както бях казала, почти колкото една пуйка.
Ръцете ми трепереха, докато притиснах прозрачния найлон до предмета, завит в него. Започнаха да се появяват детайлите, замъглени и неясни, като предмети на дъното на мътна вода.
Ухо, в гънките му се беше насъбрала кръв. Челюстна извивка. Синьо-лилави устни. Нос, притиснат до мъртвешки бяла буза. Полуотворено око.
Изведнъж почувствах, че трябва да изляза на въздух.
Бутнах главата на Клапек към Слайдъл и изскочих навън.
Крачех наоколо, гризях нокътя си и чаках Слайдъл да се появи. Чаках криминалистите да дойдат.
Секундите се точеха. А може би бяха минути.
Чух приглушеното иззвъняване на телефона на Слайдъл.
Погледът ми се насочи към храстите и едва забележимото игрище за голф зад тях. Тръгнах нататък. Помислих си, че спокойният пейзаж ще подейства по-добре на нервите ми.