Извод. Гънтър ме беше ударил с нещо, аз бях загубила съзнание и той ме бе затворил в багажника на някоя кола.
Мили Боже! Къде ме караше сега?
Изведнъж се появи една ужасна мисъл. Слайдъл мъртъв ли беше?
Ослушах се. Нещастният ми мозък не можеше да разбере какви сигнали му изпращаха ушите ми.
Дишах през устата. Броях левите и десните завои. Мъчех се да не повърна.
Най-после колата спря. Вратите се отвориха. Чух мъжки гласове. След това настъпи тишина.
Започнах да броя. С всички сили се опитвах да се контролирам. Шейсет секунди. Сто и двайсет. Сто и осемдесет.
Капакът на багажника се отвори и някой ме издърпа нагоре. Пред погледа ми преминаха дървета. Тухли. Колони.
Стомахът ми се разбърка. Усетих в устата си жлъчка и треперене под езика.
Позната задна площадка.
Обзе ме страх. Бяхме пред къщата ми. Защо?
Гънтър ме извлече от колата и започна да ме бута към верандата. Отново беше допрял дулото на пистолета в основата на черепа ми.
Залитнах напред, опитвах се да разбера какво става. Да запомня подробности. Да мога да разкажа. Да възстановя.
Задната врата беше отворена. Кухненските прозорци хвърляха правоъгълници от светлина по зелената площ. Чантата ми беше захвърлена и съдържанието й беше разпиляно като есенни листа по тревата.
Гънтър ме избута нагоре по стълбите. Влязох в дома си, а краката ми трепереха.
Някъде в къщата дочух отчаяно дращене и блъскане. Бърди? Беше прекалено силно. Тогава какво? Не можах да разбера. Кръвта блъскаше в главата ми.
Гънтър спря, облиза устните си. За първи път видях лицето му. Приличаше на нечий по-голям брат, на треньора по тенис, на свещеника в черквата. Очите му бяха зелени, но погледът в тях беше див. Косата му беше кестенява и внимателно сресана на една страна. В едно нещо обаче беше прав. Въпреки че имаше влечение и към двата пола, женственият му външен вид щеше да е високо оценен в затвора.
Започнах да се движа едва забележимо. Опрях гърба и раменете си в стената до касата на вратата и се изправих на пръсти. Нещо изщрака и светлината, която влизаше през вратата, леко се промени.
Къде беше Бърд? Опитах се да чуя камбанката, вързана за каишката му. Не успях.
Гънтър ме блъсна силно и ме накара да вляза първо в трапезарията, а оттам — и във вестибюла.
Слайдъл беше там, с гръб към нас. Беше се навел и се бореше с белезниците, които бяха вързани за централната колона на вътрешната стълба.
— По-спокойно, детективе! — Гънтър очевидно беше възбуден и напрегнат.
Слайдъл се извъртя, доколкото можа.
— С теб е свършено, нещастнико — гласът на Слайдъл хриптеше от умора и яд.
— В такъв случай още два трупа нямат никакво значение.
Гънтър ме избута така, че Слайдъл да може да ме вижда, след това заби пистолета в трахеята ми и избута брадичката ми нагоре.
Слайдъл започна да дърпа белезниците с всичка сила, направо беше побеснял.
Гънтър ме притисна така силно, че извиках от болка.
Слайдъл сви пръстите си в юмруци.
— Ако я нараниш, ще те убия със собствените си ръце.
— Не знам как ще успееш да го направиш. Обърни се.
Слайдъл не помръдна от мястото си.
— Мърдай! Живо! Ако не искаш приятелчетата ти да остържат мозъка й от стената.
Спокойствието го беше напуснало и Гънтър отново беше възбуден и напрегнат. Какво го държеше във форма? Амфетамини ли вземаше, или някакъв друг наркотик?
Слайдъл започна бавно да се обръща, погледът му беше пълен с омраза.
В този момент Гънтър се хвърли напред и с все сила го блъсна в слепоочието с пистолета си. Чу се звук, от който на човек можеше да му прилошее.
Слайдъл се свлече на земята, закопчаните му с белезници ръце останаха вдигнати нагоре, като че ли отправяше молитва към небето.
След това Гънтър започна да действа бързо. Толкова бързо, че не можах да реагирам.
Избута ме до стълбата, накара ме да легна с лице към земята, извади ключ и освободи лявата ръка на Слайдъл. Прекара веригата през перилото и закопча свободната халка на белезниците за дясната ми китка. Чух някакво движение и усетих натиск върху ръцете си. След няколко секунди свали въжето, с което ме беше вързал.
Обля ме нова вълна адреналин, когато осъзнах какво става. Бях закопчана за Слайдъл. Гънтър възнамеряваше да убие и двама ни.
Намери начин да го забавиш, Бренан.