Изправих се на колене и доколкото можах, се обърнах с лице към нападателя си.
— Вече уби едно хлапе, едно ченге и един от бившите си клиенти, нали така? Защо ти трябват още убийства?
— Целуни ме отзад. — Гънтър оглеждаше стаята.
— Знаеш ли, той наистина е прав — преглътнах, за да потисна гаденето. — Ще те преследват до дупка. Няма къде да се скриеш.
— Ченгетата въобще не знаят, че съществувам. Твоят приятел тук превъртя от напрежение. Уби Еванс, след това теб и накрая се самоуби.
— И защо би го направил?
— От отчаяние, че е загубил партньора си. Че заради него са убили горкичкия Ейса Фини. Че те е гръмнал.
— Никой няма да повярва на това. Направо е абсурдно.
— Обвинил те е, че си го накарала да арестува не когото трябва. Че си предизвикала Линго и той е почнал да създава неприятности.
Слайдъл изпъшка. Погледнах го. В здрача успях да видя ужасната рана върху слепоочието му.
— Знам какво си мислиш, но аз гледам телевизия.
Погледът ми отново се насочи към Гънтър.
— Тази рана няма да изглежда както трябва по време на аутопсията. И за това съм помислил — Гънтър прокара ръка през косата си. — За всичко съм помислил. Затова куршумът ще мине точно през нея.
Не е на себе си. Остави го да говори колкото се може по-дълго.
— Съзнателно си дал грешна информация на Риналди — казах аз. — Сигурно доста си объркал нещата, щом се е наложило да го застреляш.
— Беше пълен тъпак.
— Беше достатъчно умен, за да разбере, че ти си убил Клапек.
— Джими много сбърка. Намеси се в бизнеса ми. Трябваше да му дам да разбере, че не се прави така. Но нещата излязоха извън контрол — Гънтър облиза устните си. — Не исках да го убивам. Просто така се случи.
— А Риналди?
— Направи огромната грешка, че разбра за връзката между мен и Клапек.
— Значи първо елиминираш конкуренцията, а след това се опитваш да прехвърлиш вината на нелоялния си клиент.
Видях как пръстът на Гънтър потрепери върху спусъка на пистолета.
— Умно, нали?
— Защо обезглави Клапек?
Гънтър изсумтя.
— За да успея да го натикам в евтиния фризер на онова стиснато копеле.
Тръпки полазиха по гърба ми. Този човек не изпитваше никакво съжаление за постъпките си.
Опитвай се да спечелиш време.
— А защо издълба символите?
— Когато историята с казана излезе на бял свят, си казах: „Винс, човече, дяволът се грижи за теб. Имаш един замръзнал обезглавен труп, от който трябва да се отървеш, и старият Луцифер ти предлага идеална възможност.“
Сякаш отново беше превключил. Изведнъж гласът му започна да звучи спокойно, самоуверено, като че ли се забавляваше.
— Тази вечер си поставил главата на Клапек във фризера на Еванс, за да ни заблудиш.
Гънтър изцъка с език и вирна глава на една страна.
— Не забравих и циркуляра. Беше много важна подробност.
— Обаче допусна една грешка. Застреля Еванс със собствения си пистолет.
— Моля те. Не ставай глупава. Всеки знае, че полицаите имат повече от едно оръжие. След като Слайдъл е убил Еванс с трийсет и осем милиметровия си пистолет, е дошъл тук и те е застрелял. После, тъй като той е от старата школа, се е самоубил.
— Никой няма да повярва на такъв абсурден сценарий. Детективите от „Убийства“ знаят, че си в града и че имаш достъп до бяло „Дуранго“. До няколко часа ще те хванат.
Лицето на Гънтър се изопна, погледът му се промени и започна нервно да се озърта наоколо.
— Знам какво се опитваш да направиш. Мислиш си, че можеш да ме забавиш. Мислиш се за много умна. Такива не ми минават на мен.
Гънтър прехвърли трийсет и осем милиметровия пистолет в лявата си ръка и измъкна пистолета на Слайдъл от кобура му. Изщракването на затвора прозвуча оглушително в тишината на стаята.
Хвърлих се покрай колоната на стълбището, без да обръщам внимание на болката в китката. Протегнах се към Слайдъл, доколкото окованите ми в белезници ръце позволяваха.
Чух забързани стъпки, след това една ръка ме грабна за косата и изви главата ми назад. Шийните ми прешлени изпукаха.
Все още стискайки косата ми, Гънтър ме блъсна с лакът в лицето. Главата ми отскочи от перилата.
Стените на стаята се приближиха към мен, после бавно се оттеглиха. Усетих, че от носа ми се стича нещо топло.
Гънтър ме избута с крак настрани от Слайдъл и ме завъртя наляво.