Кати дойде на гости в събота сутринта. Никога не беше чувала за „Нахаканите момичета“. Всички се смяхме. Отново започна да говори за намерението си да следва право. Това беше добре.
Алисън Сталингз се обади рано следобед. Не вдигнах телефона, но чух съобщението, което ми остави. Беше решила да пише за убийството на няколко души в Райли. Извини се, че може да ми е причинила неприятности, като е заблудила Тирел, и обеща да му се обади, за да поправи грешката си.
Към четири часа Слайдъл се отби да ни види. Водеше със себе си една много висока жена, почти колкото него. Кожата й имаше цвят на карамел, черната й коса беше сплетена на дебела плитка. Поведението и осанката й подсказваха, че работи в полицията.
Преди Слайдъл да успее да каже каквото и да е, жената подаде ръка.
— Тереза Мадрид. Аз съм новият блестящ партньор на този изключителен късметлия.
Ръкостискането на Мадрид би могло да строши и кокосов орех.
— Шефът смята, че трябва да разширя културния си кръгозор — каза Слайдъл и изкриви устни на една страна.
Мадрид тупна Слайдъл по гърба.
— Горкият Скини, изтегли щастливото двойно Л.
Сигурно двамата с Райън сме погледнали учудено.
— Лесбийка. Латиноамериканка.
— Тя е от Мексико — Слайдъл отново изкриви устни.
— От Доминика. Според Скини всеки, който говори испански, е мексиканец.
— Поразително — каза Слайдъл. — Всички тези богати и много разнообразни култури създават все едни и същи пластмасови образи на Исус, които да се поставят по зелените площи.
Смехът на Мадрид сякаш изригна някъде дълбоко от корема й.
— Не е толкова поразително, колкото мустаците на приятелката ти.
Слайдъл добави още един елемент към решаване на загадката. Това се отнасяше до сина на Риналди — Тони. Най-малкият му син страдал от синдрома на Коен. Риналди е харчил всичко, което е имал, за лечението на внука си и за специалното обучение, от което се е нуждаел.
Когато си тръгнаха, се оказа, че с Райън сме на едно и също мнение. Слайдъл и Мадрид щяха да се разбират чудесно.
Райън сготви. Пиле фрикасе с гъби.
Аз работих върху лекцията си.
По време на вечерята, както и след нея, разговаряхме.
Прекалено много хора бяха умрели. Куерво. Клапек. Риналди. Фини. Еванс. Гънтър.
Също както нещастния малък Ансън Тайлър, Ти-Бърд Куерво беше починал от насилствена, но случайна смърт. Един мъж, сам в тъмното, на железопътната линия. Вероятно е бил пиян. Или прекалено много е разчитал на високоскоростните технологии, които наскоро бяха навлезли и в нашия град. Куерво беше просто един безобиден сантеро. Не беше направил нищо незаконно, освен че от време на време беше продавал по малко марихуана. Може би беше помагал на новодошлите, които също като него са се чувствали самотни поради различията в езика и културата.
Джими Клапек е бил прокуден на улицата от невежия си и тесногръд баща. Също като Еди Риналди и Глен Еванс той умря, защото един човек беше спрял да пие лекарствата си и беше загубил всякаква връзка с действителността.
Защо трябваше Винс Гънтър/Върн Зийглър да умре? Защото собственият му мозък го предаде? Защото беше зъл по природа? Нито аз, нито Райън имахме отговор на този въпрос.
Най-тревожна от всички беше смъртта на Ейса Фини.
— Клапек старши е застрелял Фини, защото е бил измъчван от чувство за вина — каза Райън.
— Не — отвърнах аз. — Бил е гонен от страх.
— Не разбирам.
— Американците се превърнаха в нация, която се страхува.
— От какво?
— От развилнял се стрелец в училищното кафене. От отвлечен самолет, насочен към висока сграда. От бомба във влака. От пратка по пощата, в която има антракс. Всеки има възможността да убива, стига да го пожелае. Единственото, което му е нужно, е достъп до интернет или някой добродушен продавач в магазина за оръжие.
Райън ме остави да продължа.
— Страхуваме се от терористи, от снайперисти, от урагани, от епидемии. И най-лошото е, че сме загубили вяра, че правителството може да ни защити. Чувстваме се безсилни, а това води до непрекъснато състояние на тревожност, кара ни да се страхуваме от нещата, които не разбираме.
— Като уика.
— Уика, сантерия, вуду, сатанизъм. Те са екзотични, непознати. Не ги различаваме едно от друго и си изграждаме стереотипи за тях. След това залостваме вратите си и треперим от страх.
— Фини беше вещер. Думите на Линго караха хората да се страхуват от такива като него.