Бърд се появи отново точно когато вадех китайското ястие от микровълновата печка. Оставих подноса на плота и извадих една котешка играчка от шкафа.
Котаракът полегна на една страна, сграбчи я с четирите си лапи и започна да я души. Може би това беше неговата слабост? Обожаваше играчките.
Хранех се права, застанала до мивката, докато Бърд се търкаляше в краката ми. След това си пуснах Ози Озбърн и се стоварих в леглото.
Въпреки че с нетърпение очаквах да започна работа върху черепа и казаните, вторник винаги беше посветен на университета на Северна Каролина — Шарлот.
За най-голямо разочарование на Слайдъл.
За до го поуспокоя, се съгласих да се отбия в съдебномедицинската лаборатория на област Мекленбург (СЛОМ) още когато зората си надига дупето от леглото. Така се изрази Скини, не аз.
През следващия един час взех проби от пилето и от козята глава. След това отново прегледах буболечките, които бях събрала в мазето. За щастие още там на място ги бях разделила по вид и надписала.
След като пакетирах насекомите и ги изпратих на един ентомолог в Хаваите, изтичах до университета, за да не закъснея за сутрешния семинар. Следобеда имах приемен час. Пристигна цяла тълпа студенти, всички разтревожени от предстоящата писмена работа. Когато най-после успях да си тръгна, навън отдавна беше паднала нощ.
В сряда отново станах по изгрев-слънце. Не съм свикнала да ставам толкова рано. И изобщо не го правя с удоволствие.
Съдебномедицинската лаборатория на област Мекленбург се намира на пресечката на Десета улица и Колидж в центъра на града. При построяването си сградата се е наричала „Сиърз Гардън Сентър“. И прилича точно на градински център, само дето ги няма теменужките и филодендроните. В тази безлична едноетажна тухлена постройка се помещават и други служби, свързани с полицейското управление на Шарлот-Мекленбург.
В началото тук е трябвало да има мол, затова накъдето и да се обърнеш, виждаш само бетонни конструкции. Лоша новина, ако си се надявал да видиш типичните южняшки цветя и градини. Добра новина, ако търсиш къде да паркираш.
В седем и четирийсет и пет сутринта правех точно това.
Пъхнах картата си за достъп. Двойната стъклена врата пред мен се отвори и влязох в празното лоби. Ако изключим слабото жужене, наоколо цареше абсолютна тишина, което означаваше, че аз бях първият човек, пристигнал на работа.
От понеделник до петък Юнис Флауърз наблюдава посетителите през стъклото над бюрото си, пуска някои да влязат, други — не. Тя прави графиците, печата и завежда отчетите, картотекира и съхранява документите в сивите метални шкафове, наредени покрай стените на нейното малко царство.
Независимо какво е времето навън, дрехите на госпожа Флауърз са винаги идеално изгладени, а прическата — съвършена. Въпреки че е любезна и приветлива, тази жена винаги ме кара да си мисля, че съм мърла.
А работното й място направо ме побърква. Независимо какъв безпорядък цари в останалата част на лабораторията, нейното бюро е винаги чисто и подредено. Всички документи са струпани на идеални купчинки, разположени на еднакво разстояние една от друга. Аз самата никога не мога да поддържам такъв безупречен ред, затова изпитвам силно подозрение към тези, които успяват да го правят.
Знам, че портиерът ще да пристигне след петнайсет минути. Нито минута по-късно. От две десетилетия госпожа Флауърз се заковаваше на работното си място точно в 7:50 и щеше да продължи да го прави до пенсионирането си. Или докато я изнесат с краката напред.
Завих надясно и минах покрай редица тесни кабинети, в които работеха следователите. Стигнах до дъното на коридора и се изправих пред бялата дъска. Написах датата в квадратчето до името си и погледнах квадратчетата до имената на тримата патолози.
Доктор Джърмейн Хартигън цялата седмица щеше да бъде в отпуска. Доктор Кен Сиу беше отбелязал, че три дни ще дава показания в съда.
Толкова по-зле за Лараби. Цялата седмица щеше да работи сам.
Погледнах във входящия дневник. С маркер беше написано, че тази нощ са постъпили два нови случая.
В контейнер за смет, зад супермаркета „Уин-Дикси“, е бил открит обгорял труп. СЛОМ 522–08.
Човешки череп, без долна челюст, открит в мазе. СЛОМ 523–08.
Кабинетът ми е в задната част на сградата, близо до кабинетите на патолозите. Площта му е толкова „голяма“, че човек би го определил по-скоро като килер.
Отключих вратата, седнах зад бюрото си и оставих дамската си чанта в чекмеджето. Извадих един формуляр от пластмасовата поставка, която стоеше на картотеката зад гърба ми, и попълних номера на случая. Освен това дадох кратко описание на останките и обстоятелствата, при които бяха открити. След като приключих с документите, отидох да се преоблека.