С помощта на скалпел остъргах няколко люспи от восъка, който покриваше темето отвън, и ги запечатах в друг плик. В третия плик сложих частици от „кървавото“ петно.
След това насочих вниманието си към рентгеновите снимки, които Хоукинз беше направил. Огледах ги внимателно. Черепът беше сниман отпред, отзад, отстрани, отгоре и отдолу.
По него нямаше белези от травми или заболявания. Нямаше и следи от метал, които биха показали рана от огнестрелно оръжие. Нямаше фрактури, дупки от куршуми или наранявания от остри предмети. Никакви увреждания, дефекти или вродени аномалии. Никакви възстановителни конструкции, импланти или следи от пластични операции. Нямаше нищо, което евентуално бихме могли да открием в медицинския картон на момичето. Или нещо, което да ни подскаже причината за смъртта й.
Бях силно озадачена, затова отново огледах черепа и рентгеновите снимки, този път под лупа.
Нищо. Черепът беше забележително незабележителен.
Бях ужасно обезсърчена. Прехвърлих в ума си всички методи за определяне на момента на смъртта, които се използваха, когато нямаше други останки, освен кости. Ултравиолетова флуоресценция, оцветяване с индофенол и нилско синьо, свръхзвукова проводимост, хистологичен и радиографски структурен анализ, преценка на съдържанието на азот и аминокиселини, радиовъглеродно датиране, изчисляване на разпадането на мастите, карбоната или серологичните нива на протеините, бензидин или серологична реакция.
Въпреки че бях изпратила буболечката и обвивката от какавида за анализ от ентомолог, много се съмнявах, че щеше да има някаква полза от това. Може да са били в почвата и да са попаднали в черепа години след смъртта на момичето.
Радиовъглеродното датиране беше една от възможностите. Анализът можеше да покаже дали смъртта е настъпила преди или след 1963 година — годината, в която се забранява извършването на ядрени опити в атмосферата. Но като имах предвид състоянието на костите, много се съмнявах, че смъртта е настъпила преди повече от петдесет години. Освен това, при настоящето съкращаване на бюджета на лабораторията, надали Лараби щеше да отпусне необходимите средства.
Взех електрическия трион, отрязах квадратче от теменната кост и го запечатах в найлонов плик. След това извадих втория десен кътник и го пуснах в плика. Дори и да не можехме да си позволим радиовъглеродно датиране, можеше да се наложи да направим ДНК анализ.
След като всички проби бяха запечатани и надписани, отново насочих вниманието си към формуляра.
МНС — пет до петдесет години.
ПС — неизвестна.
Можех да си представя изражението на Слайдъл, когато му представех тези резултати. Не изгарях от желание да проведа този разговор.
Напълно обезкуражена, най-после се захванах с животинските останки.
Коза и пиле.
И по двата черепа имаше частици от изсъхнали меки тъкани. В свода на черепа на козата и в слуховите канали открих няколко обвивки от какавиди.
Вече бях взела проби от пилето във вторник и знаех, че в него се намира голямо количество насекоми. Мухи. Ларви. От тялото бяха излезли дори няколко бръмбара и две огромни хлебарки. Щях да изчакам резултатите от анализа на ентомолога, но нямаше никакво съмнение, че Чикън Литъл се е споминала през последните два месеца.
Насочих вниманието си към големия казан.
Първо направих снимки. След това поставих един леген от неръждаема стомана в умивалника, отгоре сложих ситото, вързах маската през устата си и започнах да насипвам пръст. Тя издаваше слаб звук, докато падаше през мрежата. Около мен се разнесе мирис на земя.
Сипах веднъж. Втори път. Пети път. Върху мрежата на ситото останаха няколко камъчета, черупки от охлюви и частици от буболечки.
На дванайсетото загребване усетих съпротива. Оставих лопатката и започнах да ровя с ръце. След няколко секунди държах в ръцете си някаква сбръчкана маса с диаметър приблизително пет сантиметра.
Поставих находката си върху количката и внимателно я опипах с пръсти.
Предметът беше сбръчкан и въпреки това приличаше на гъба.
В мен се породи някакво мрачно предчувствие. Това, което държах в ръцете си, имаше органичен произход.
Докато отстранявах полепналата по него пръст, детайлите започнаха да изплуват пред очите ми. Гънки. Бразди.