— Не — съгласих се аз. — Няма смисъл, докато не разполагаме с повече информация.
Казах на детективите за насекомите и за пилето.
Риналди разбра какво означава това.
— Значи мазето все още се използва.
— Ако се съди от състоянието на пилето, поне допреди няколко месеца се е използвало. А може и по-скоро.
— Искаш да кажеш, че някакъв шаман е вкарал хлапето там и му е отрязал главата?
— Не казах това — опитвах са да говоря спокойно. — Макар да смятам, че точно това се е случило с пилето.
— Значи онзи смахнат водопроводчик е прав?
— Предполагам, че има вероятност…
— Шамани? Човешки жертвоприношения? Как пък не! — Слайдъл обърна поглед нагоре и започна да си тананика мелодията от „Зоната на здрача“.
Въпреки че са относително малко, на тази планета има хора, които притежават необикновената дарба да ме дразнят и да ме провокират да изричам неща, които по никакъв друг повод не бих казала. Слайдъл е един от тези даровити хора. Мразя да си изпускам нервите и всеки път се заричам, че това повече няма да се случи. И много пъти съм нарушавала тази клетва по отношение на Слайдъл.
Ето, че се случи и сега.
— Кажи го на Марк Килрой — изстрелях коментара си, преди да успея да премисля.
За момент настъпи тишина. След това Риналди вдигна дългия си кокалест пръст.
— Хлапето от Браунзвил, Тексас. Изчезна в Матаморос, Мексико, през осемдесет и девета година.
— Килрой е бил изнасилен, измъчван и след това убит от Адолфо де Хесус Констанцо и последователите му. Следователите открили мозъка му да плува в един казан.
Слайдъл впери поглед в мен.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Органите на Килрой са били извадени и използвани в някакъв ритуал.
— Искаш да кажеш, че нещо подобно се е случило и тук?
Вече съжалявах, че бях запалила въображението на Слайдъл, като бях споменала случая с Килрой.
— Трябва да приключа работата си по казаните. И да получа резултатите от криминологичната лаборатория.
Слайдъл взе ученическата снимка и я показа на партньора си.
— Ако се съди по прическата и облеклото, снимката не е толкова стара — отбеляза Риналди. — Можем да я пуснем по телевизията, да видим дали някой ще я разпознае.
— Нека да изчакаме с това — предложи Слайдъл. — Ако започнем да показваме снимките на всяко хлапе, което не можем да открием, в крайна сметка хората ще престанат да ни обръщат внимание.
— Съгласен съм. Дори не знаем със сигурност, че е изчезнала.
— В този град не може да има много места, където се правят подобни снимки — Слайдъл пъхна снимката в джоба си. — Да започнем с това.
Кимнах.
— Може да се окаже, че не е правена в този град. Научи ли кой е собственикът на къщата на Глийнлийф Авеню?
Риналди извади един кожен тефтер от вътрешния джоб на сакото си, което изглеждаше съвсем различно от това на партньора му. Тъмносиньо, двуредно, очевидно не само изискано, но и скъпо.
Докато прелистваше страниците, забелязах, че ноктите на ръцете му са много добре поддържани.
— След войната семейство на име Хорн е закупило имота и той е бил собственост само на хора от тази фамилия. Става въпрос за Втората световна война — Риналди вдигна поглед от бележките си. — Можем да направим проверка и по-назад във времето, ако обстоятелствата го наложат.
Кимнах.
— Розко Уошингтън Хорн е притежавал къщата от 1947 до 1972 година; Лидия Луиз Тилман Хорн е била собственичка до 1994 година; Уанда Бел Сарасота Хорн — до смъртта си преди осемнайсет месеца.
— Стара плантаторска фамилия — изсумтя подигравателно Слайдъл.
Риналди продължи да чете от записките си:
— След смъртта на Уанда нейният племенник Кенет Алоиз Роузбъро наследил къщата.
— Роузбъро живял ли е там?
— В момента проверявам това. Роузбъро продал къщата на Поли и Рос Уитнър. Двамата са се преместили тук от Ню Йорк. Тя е учителка. Той е счетоводител в „Банка на Америка“. Сделката е била сключена на дванайсети септември тази година. В момента семейство Уитнър живее под наем в апартамент на Скейлибарк. Очевидно са планирали основен ремонт на къщата на Грийнлийф Авеню — Риналди затвори бележника си и го прибра.
За момент настъпи тишина. Слайдъл заговори пръв:
— Вестниците писаха за нас.
— Видях статията. Тази Сталингз в „Обзървър“ ли работи?
— Досега не бяхме чували за нея — отвърна Риналди.