Брикхам хвърли писалката си на масата.
— Не, не е така. Просто…
— Катедрата иска да създаде комисия по етика, нали така?
— Изключително важно е названието на този орган правилно да отразява философската същност.
— Да. — Доу отговори на въпроса ми и така прекъсна изказването на Петрела.
— Защо не я наречем просто Комисия по етика?
Десет чифта очи се впериха в мен. Някои бяха объркани. Други изненадани. А трети — обидени.
Петрела се отпусна назад в стола си.
Бикхъм се изкашля.
Робъртс сведе поглед.
Доу прочисти гърлото си. Преди да успее да каже каквото и да било, тишината беше прекъсната от леко почукване по вратата.
— Да? — обади се Доу.
Вратата се отвори и в пролуката се появи едно лице. Кръгло. Луничаво. Разтревожено. Единайсет любопитни погледа се насочиха към него.
— Извинете, че ви прекъсвам — Наоми Гилдър беше най-новата секретарка на катедрата.
И най-срамежливата.
— Не бих си позволила да го направя, освен ако… — Тя обърна поглед към мен. — Доктор Лараби каза, че спешно трябва да разговаря с доктор Бренан.
Първата ми реакция беше да размахам ръце и да се провикна от радост. Вместо това примирено вдигнах вежди и свих извинително рамене. Дългът ме зове. Какво да се прави?
Събрах книжата си, излязох от стаята и буквално се разтанцувах, докато преминавах през приемната и поемах надолу по коридора, от двете страни на който бяха разположени кабинетите на преподавателите. Всички врати бяха затворени. А и не можеше да бъде другояче. Обитателите на тези кабинети се бяха събрали в задушната конферентна зала без прозорци и ожесточено спореха за разни административни дреболии.
Чувствах се на седмото небе. Свободна!
Влязох в кабинета си и набрах номера на Лараби. Погледът ми се спря върху прозореца. Четири етажа по-надолу студентите се движеха напред-назад, някои влизаха, други излизаха от следобедните упражнения. Лъчите на слънцето падаха ниско и придаваха бронзов оттенък на дърветата и папратите. Когато влязох на събранието, слънцето грееше точно над главата ми.
— Лараби на телефона? — гласът му беше малко писклив, с мек южняшки акцент.
— Темпи се обажда.
— Да не прекъснах нещо важно?
— Претенции и надуване.
— Моля?
— Няма значение. Нещо за трупа от река Катауба ли имаш да ми кажеш?
— Дванайсетгодишен, от Маунт Холи, казва се Ансън Тайлър. Родителите му отишли да поиграят хазарт във Вегас. Върнали се онзи ден и открили, че хлапето от една седмица не си е било вкъщи.
— Как са разбрали това?
— Преброили са останалите консерви.
— Намери ли медицинския му картон?
— Разбира се, искам и ти да си кажеш мнението, но съм готов да се обзаложа, че фрактурите по пръстите на краката на жертвата напълно съвпадат с рентгеновите снимки на Тайлър.
Представих си малкия Ансън сам в къщи. Гледа телевизия. Маже сандвичи с фъстъчено масло и отваря консерви. Спи на запалена лампа.
Чувството, че съм на седмото небе, започна да ме напуска.
— Какви са тези идиоти — да заминат и да оставят дванайсетгодишно дете само?
— Семейство Тайлър далеч не са най-добрите родители на света.
— Съдът ще ги обвини ли в небрежно отношение към детето им?
— Ще получат минимална присъда.
— Заради Ансън Тайлър ли се обади?
Според секретарката Лараби казал, че въпросът е спешен. Идентифицирането на труп обикновено не спада в тази категория.
— Преди — да. Но сега има нещо друго. Преди малко говорих с момчетата от отдел „Убийства“. Изглежда, са попаднали на нещо много неприятно.
Изслушах го.
Тревогата накара и последните остатъци от ентусиазма ми да се изпарят.
2
— Наистина ли става въпрос за човешки останки? — попитах аз.
— Поне за един череп сме сигурни.
— Повече от един ли са?
— Съобщиха ми, че има такава вероятност, но полицията не иска да пипа нищо, преди да отидеш там.
— Браво, така трябва.
Сценарий първи: Гражданин попада на кости и звъни на 911. Полицаите идват, решават, че костите са стари, и започват да ги прибират и номерират. Резултат: Средата, в която са открити, е напълно разрушена. Впоследствие се налага да работя в пълен вакуум.
Сценарий втори: Кучета разравят таен гроб. Местният следовател пристига с лопата и чувал за трупа. Резултат: Липсващи кости. Когато останките достигнат до мен, голяма част от тях вече са се загубили.