Когато попадна в подобна ситуация, не пестя забележките си към никого. След всичките тези години най-после разбраха какво имам предвид.
Освен това провеждам семинари за медицинските следователи от Чапъл Хил и за полицаите от полицейското управление в Шарлот-Мекленбург относно техниките за изравяне на човешки останки.
— Полицаят каза, че там вони ужасно — добави Лараби.
Това не звучеше никак добре.
Грабнах една химикалка.
— Къде са открили останките?
— Грийнлийф Авеню в Първи район. Правят основен ремонт на къщата. Водопроводчикът разбил една стена и попаднал на някакво подземно помещение. Изчакай малко.
Чух шумолене на хартия, след това Лараби ми продиктува адреса. Записах го.
— От това, което разбирам — добави той, — водопроводчикът напълно е откачил.
— Мога да тръгна натам още сега.
— Чудесно.
— Ще се видим след трийсет минути.
Нещо в гласа на Лараби ми подсказа, че има проблем.
— Какво има? — попитах аз.
— Тъкмо започнах аутопсията на едно хлапе.
— Какво се е случило?
— Петгодишно момиченце, прибрало се от детската градина, изяло една поничка, оплакало се, че го боли коремчето, и се строполило на земята. Два часа по-късно починало в болницата. Направо да ти се скъса сърцето. Единствено дете в семейството, не е имало предишни заболявания и абсолютно никакви симптоми, докато не се случило това.
— Господи! От какво е починала?
— Сърдечна рабдомиома.
— Какво означава това?
— Огромен тумор в интравентрикуларната преграда. Среща се много рядко на нейната възраст. Децата с това заболяване обикновено си отиват още като бебета.
Горкият Лараби, предстоеше му да проведе един тежък разговор.
— Свърши с аутопсията — предложих аз. — Аз ще се заема със залата на ужасите.
Град Шарлот е започнал да се развива около една река и един път.
На първо място стои реката. Не е нито Мисисипи, нито Ориноко, но е достатъчно пълноводна, а по бреговете й са живеели много елени, мечки, бизони и пуйки. Прелитали огромни ята гълъби.
Хората, които живеели на източния бряг на реката сред увивните стъбла на дивия грах, я наричали Есуа Тароа — Великата река. На свой ред те били наричани Катауба — хората от реката.
Най-голямото село на племето Катауба се наричало Науваса и се намирало на брега на главния приток Шугар Крийк или Сугау. Названието означава „група колиби“ и близостта до водата не е била основната причина за изграждането му там. Науваса било разположено близо до основния търговски път на местните племена, така наречената Велика пътека на търговията. По този път се пренасяли стоки и храни от Големите езера през Северна и Южна Каролина до река Савана.
Селото Науваса черпело жизнените си сили от реката и търговския път.
Пристигането на чужденци на големи кораби сложило край на всичко това.
В знак на благодарност, че му помогнали да се върне на власт, английският крал Чарлз II подарил на осем от привържениците си земята на юг от Вирджиния и на запад до „Южните морета“. Новите господари на земите веднага изпратили хора да проучат и картографират владенията им.
През следващите векове заселниците пристигали на каруци, на коне, а някои вървели пеша толкова дълго, че обувките им се протривали. Германци, французи, хугеноти, швейцарци, ирландци и шотландци. Бавно и неумолимо пътят и реката престанали да са собственост на племето Катауба и преминали в ръцете на европейците.
Сламените колиби на местното население били заменени от дървените къщи и фермите на заселниците. Появили се кръчми, ханове и магазини. Църкви. Съдилища. И там, където Великата пътека на търговията се пресякла с друга, не толкова значителна пътека, възникнало новото селище.
През 1761 година Джордж III се оженил за немската дукеса София Шарлот от Мекленбург-Щрелиц. Очевидно седемнайсетгодишната булка е разпалила въображението на хората, живеещи между пътя и реката. А може би населението е искало да се подмаже на лудия английски крал. Няма значение какъв точно е бил мотивът им, важното е, че нарекли селището Шарлот, а областта — Мекленбург.
Но разстоянието и политическите процеси обрекли това приятелство на провал. Недоволството след жителите на американските колонии нараствало и те били готови да се разбунтуват. Областта Мекленбург не правела изключение.