Арло отново спря. Вероятно си припомни, че е трябвало да побутне дъската доста силно.
— Тази дъска част от капак на пода ли беше?
— Да, под него имаше нещо като скривалище. Трябва да си призная, че проявих любопитство. Взех фенерчето си и погледнах какво има долу.
— И се оказа, че под мазето има друго помещение, така ли?
Арло сви рамене. Изчаках да продължи. Не го направи.
— После какво стана? — подканих го да говори.
— Аз съм вярващ човек. Ходя на църква всяка сряда и неделя. Никога не съм виждал дявола, но знам, че съществува. Знам, че е тук и твори пъклените си дела сред нас.
Избърса уста с опакото на ръката си.
— Видях самия Сатана.
Въпреки че все още беше топло, усетих как ме побиват студени тръпки.
— Съобщил си, че си видял човешки череп — гласът ми звучеше съвсем делово.
— Да, госпожо.
— Какво още видя?
— Изобщо не искам да изричам тези думи. Идете и вижте със собствените си очи.
— Влезе ли в подземното помещение?
— Не съм си и помислял.
— Какво направи?
— Изправих се на крака по най-бързия начин. След това извиках полицията — Арло произнесе думата „полиция“, като постави ударението на първата сричка и удължи гласната. — Сега вече мога ли да си ходя?
— Полицаят долу ли е?
— Да, госпожо. По коридора и после през кухнята.
Арло беше прав, най-добре щеше да е да видя със собствените си очи.
— Благодаря, господин Уелтън. Няма да се забавя много.
Прекосих верандата и влязох в къщата. Чух как люлката изтрака зад гърба ми. Арло отново беше подпрял брадичка на обърнатите си длани.
От входната врата се влизаше в тясно антре. Вдясно се намираше холът, боядисан в отровнозелено. Едно от стъклата на прозореца беше счупено и на негово място беше залепен картон. Имаше малко мебели. Едно проядено от молци кресло. Диван с издрана от котки дамаска.
Вляво беше трапезарията. В нея нямаше нищо, освен един чамов бюфет, матрак и няколко автомобилни гуми, нахвърляни една върху друга.
Продължих надолу по коридора и влязох в кухнята, която и през 1956 година вече е била демоде. Хладилник със закръглени форми. Готварска печка от отдавна несъществуваща марка. Малка метална маса, покрита с червени пластмасови плочки. Плотове, покрити със същите такива плочки, но този път в сиво.
Вратата вляво до печката беше отворена. През нея се виждаше дървеното стълбище и се чуваше пращенето на радио.
Прехвърлих куфарчето с работните си принадлежности в дясната ръка, хванах се за перилата и заслизах надолу. След първите две стъпала усетих, че настръхвам.
Без дори да го осъзнавам, започнах да дишам през устата.
3
Миризмата беше едва доловима, но въпреки това не можех да я сбъркам с нищо друго. Сладникавото зловоние на гниеща плът.
Но това не беше добре познатата ми лепкава миризма, от която започва да ти се гади. Смрад от разлагащи се тъкани. От вътрешности, проядени от червеи и хищници. От позеленял и подпухнал от престоя във вода труп. Няма миризма, която да може да се сравни с тази смрад. Тя прониква в порите ти, в ноздрите ти, в белите ти дробове, в дрехите ти. Отнасяш я със себе си вкъщи като миризмата от тютюневия дим в бара. И дълго след като си се изкъпал, продължаваш да я усещаш в косата си, в устата си, в ума си.
Миризмата, която усетих в момента, беше много по-слаба. Но въпреки това не можех да я сбъркам.
Надявах се да се окаже, че е катерица. Или някой енот, прегризал стената, влязъл в мазето и после не успял да излезе. Спомних си думите на Лараби и колко разтревожен заварих Арло и реших, че е малко вероятно да се е случило нещо подобно.
С всяко стъпало ставаше все по-студено. И по-влажно. Когато стигнах долу, перилото под пръстите ми беше студено и хлъзгаво.
Над главата ми, закачена на жица, висеше гола крушка, от която идваше жълтеникава светлина. Стъпих на твърдата земя и се огледах.
Мазето беше високо не повече от метър и осемдесет. Беше преградено така, че да се образуват няколко малки помещения, а в центъра оставаше голямо празно пространство. Стените бяха направени от шперплат, а вратите бяха от тези, които могат да се купят готови от магазина. Очевидно това разделяне беше направено доста след построяването на къщата.
Всички врати бяха отворени. През една от тях видях рафтове — като тези, които най-често се използват за складирането на домашно приготвени сладка и доматени консерви. През друга врата се виждаше умивалник. През трета — подредени една върху друга кутии.