И замръзна на място. Беше точно копие на котките, които рисуват по Хелоуин — гърбът му беше извит, а опашката — настръхнала. Издаде нисък, ръмжащ звук.
Настръхнах.
Вдигнах Бърди и го сложих обратно на пода. Той веднага скочи обратно на плота.
С едната си ръка държах котката, с другата отворих капака на кутията.
На дъното й лежеше отровна водна змия. Беше сложена по гръб, коремът й беше разпран и вътрешностите й — кървави и блестящи, се изливаха навън. Под челюстта, върху светложълтата кожа, беше изрязана обърната пентаграма.
27
В съня ми отново се появяваше змията, която бях запечатала в чувал за боклук и сложила в лехата с невените, покрай верандата. В съня ми тя беше съвсем жива и ме преследваше сред гъсти дървета, обрасли с дебел мъх, като през цялото време съскаше гърлено: Ейса. Ейса. Ейса.
Колкото по-бързо тичах, толкова по-плътно до мен се приближаваше тя. Покатерих се на едно дърво. Тя се плъзна покрай мен по ствола му и ми се ухили отгоре като чеширски котарак. Езикът й ме перна леко през лицето. Замахнах да отблъсна главата й с ръка.
Езикът отново се насочи към мен. Над раздвоения му край видях три червени шестици. Над тях блестеше малък кръст.
Един от клоните на дървото се превърна в гърчещо се пипало, което се изви към мен и завря микрофон пред лицето ми. Металът докосна бузата ми.
Отново замахнах с ръка.
И се блъснах в нещо твърдо, покрито с козина.
Събудих се и видях, че Бърди ближе лицето ми.
— Извинявай, Бърд — казах аз и обърсах слюнката му от бузата си.
Часовникът показваше седем и двайсет.
Правех си кафе в кухнята, когато мобилният ми телефон иззвъня. Слайдъл. Събрах мислите си и вдигнах.
— Пуснали са го тази сутрин.
Трябваше ми известно време, за да разбера за какво става въпрос.
— Фини ли?
— Не. Джак Изкормвана. Разбира се, че Фини.
Въздържах се от коментар.
— Милозливият адвокат е постигнал съгласие с полицията, че няма достатъчно доказателства, и Фини не може да бъде обвинен в убийството нито на Клапек, нито на Риналди. А за костите няма да го държат в затвора.
Споменаването на Чарли Хънт, макар и косвено, ме накара да трепна. Добре. Повече не можех да го отлагам. Ще се обадя на Чарли още тази сутрин.
— … мръсник. И аз няма да престана да го наблюдавам — гласът на Слайдъл ме върна обратно към действителността. — При теб има ли нещо ново?
Разказах му за змията.
— По дяволите! Кой, мислиш, може да го е направил?
Аз самата бях разсъждавала доста по въпроса.
— Миналия петък публично разкритикувах Бойс Линго.
— Човекът има много поддръжници, но те не са от хората, които биха ти сложили мъртва змия пред вратата.
— Не съм много убедена в това.
— Във вестниците беше публикувано, че ти и аз сме открили казана на Куерво на Грийнлийф Авеню — Слайдъл спря, очевидно обмисляше и други възможности. — А може и да е било някое от вуду приятелчетата на Фини.
Разказах му за Дженифър Робъртс и за посещението ми във Фулмуун. След това със свито сърце изчаках да чуя тирадата му. Слайдъл ме изненада.
— Какво мислиш за всичко това?
— Много еко феминизъм и лоша поезия.
— Какво искаш да кажеш?
— Въпреки че са твърде особени, хората, с които се запознах, ми изглеждат безобидни.
— Така е изглеждал и Джон Уейн Гейси.
— Смяташ ли, че някой е оставил змията, за да ме сплаши?
— Или е така, или на някого не му е харесало, че Фини е арестуван, и е решил да направи някоя магия, за да го освободи — Слайдъл изсумтя силно. — И това ако не е ирония на съдбата. Изпращат ти обезобразената змия и на следващата сутрин техният човек излиза от затвора. Както и да е, по-важно е обаче, че някоя откачалка знае къде живееш. Трябва много да внимаваш.
И аз си бях помислила същото.
— Искаш ли да поставя къщата ти под наблюдение?
Понечих да отхвърля предложението му, но се сетих за Риналди. Защо да рискувам?
— Добре. Благодаря ти много.
— Ще накарам една патрулна кола да минава на всеки час просто за да се увери, че всичко е наред. Може би трябва да уговорим някакъв сигнал, в случай че има проблем.
— Да закача един фенер на кулата на църквата?
— А?
Явно не схвана шегата ми.