— Дънинг е бесен.
— Защо?
— Телефоните в управлението са загрели от обаждания на възмутени граждани, които искат да знаят защо полицията не арестува вещиците и магьосниците.
— О, Господи!
— Точно така. Смятат, че Той изцяло би подкрепил такова начинание.
Не можах да отговоря, само поклатих глава.
— И казват, че отчасти и ти си виновна.
— Чакай малко. Защо пък аз?
— Според тях ти си предизвикала Линго.
— Аз съм го предизвикала?
— Повечето от хората, които са се обадили, смятат, че ти си изчадие на дявола.
Трийсет минути по-късно шествието пристигна до гроба, където се състоя кратка церемония. Последваха салюти и ковчегът беше спуснат в гроба. Хората започнаха да се разотиват.
Машината вече беше започнала да зарива гроба на Риналди, когато забелязах, че Лараби е вперил поглед във вратата към „Шарон Амити Роуд“. Водена от любопитство, проследих погледа му.
Репортерите се трупаха като мухи на мед около двама мъже. Успях да видя само главите им, косата на единия беше посребрена, а на другия — съвсем късо подстригана.
Бойс Линго и помощникът му. Възползваха се от погребението на Риналди, за да продължат да сеят омраза и нетърпимост.
Обезумях от яд.
Избутах Слайдъл с лакти и се отправих към Линго. Нямах намерение да говоря, исках само да застана право пред него и с присъствието си да му напомня, че ще носи отговорност за всяка своя дума.
Чувах зад себе си как Слайдъл се опитва да ме догони. Зад него имаше още някой, вероятно Лараби.
Стигнах до събралите се репортери, избутах ги и застанах най-отпред, точно срещу Линго.
— … Фини е бил освободен тази сутрин. Сега е свободен да живее между нас, да се прекланя пред Сатаната, да служи на Луцифер и да носи злини на всички около себе си.
Тихо. Бренан.
Така е, законът си с закон и човекът си има своите нрава. Така и трябва да бъде. Върху този принцип е изградена системата ни. Но какво става, когато системата започва да се руши? Когато правата на престъпниците се зачитат повече от тези на гражданите като вас и мен, които зачитат закона?
Спокойно.
— Ще ви кажа какво става. Убиецът О’Джей Симпсън играе голф във Флорида. Престъпниците Робърт Блейк и Фил Спектър си живеят прекрасно в огромните си холивудски имения.
— Да не би да искате да кажете, че съдът не с преценил правилно? — провикна се един репортер. Според вас те виновни ли са?
— Това, което искам да кажа, е, че правителството вече не може да ни защити нито от престъпниците, нито от терористите.
— Защо? — обади се друг глас.
— Ще ви обясня защо. Законът оставя полицията и прокуратурата с вързани ръце. Ако бъда избран в щатския сенат, ще работя с всички сили за отмяната на тези закони.
Забравих предупреждението на шефа. Забравих плана си да мълча и само да наблюдавам.
— Надали това е най-подходящото място да провеждате кампанията си, съветник.
Както и при предишната ни среща, всички погледи см насочиха към мен. Обективите и микрофоните ги последваха.
Линго се усмихна доброжелателно.
— Ето, че се срещаме отново, доктор Бренан. Да, напълно сте права.
— Ейса Фини има право на справедлив съдебен процес.
— Разбира се, че има право.
Не можах да спра дотук.
— И да вярва в каквото пожелае.
Лицето на Линго доби тържествен вид.
— Като почита Сатаната, Ейса Фини и другите като него пренебрегват добротата на Христос и показват неуважение към всичко, което Спасителят е направил за нас.
Линго смирено вдигна ръце.
— Но стига толкова. Тя е права. Днес трябва да тъжим за един прекрасен полицай и човек, който пожертва живота си в изпълнение на служебните си задължения.
С тези думи Линго се обърна и си тръгна.
Опитах се да го последвам, окуражена от адреналина. Мъжът с късо подстриганата коса ми препречи пътя.
— Имам въпроси, които бих искала да задам на господин съветника, без присъствието на телевизионните камери — заявих аз.
Мъжът с късата коса разкрачи крака и поклати глава.
— Моля, отстранете си от пътя ми — гласът ми беше остър като стомана.
Лицето на мъжа остана абсолютно безизразно.
— Най-добре се обадете и си запишете час за среща.
Опитах се да го заобиколя. Той протегна ръка и препречи пътя ми. Спрях. Той направи същото.