Започнах да казвам нещо, за което по-късно щях да съжалявам.
— Спри там и не мърдай — Слайдъл беше бесен. — Ти ли избута тази беззащитна дама?
Беззащитна дама?
Мъжът скръсти ръце и издаде глава напред, приличаше на истински гангстер.
— Как се казваш? — рязко попита Слайдъл.
— Кой пита?
Слайдъл показа значката си.
— Аз, тъпако.
— Глен Еванс.
— Ти охрана ли си му? — Слайдъл завъртя глава към отдалечаващата се фигура на Линго.
— Аз съм личният асистент на съветник Линго — гласът беше твърде писклив за такъв едър мъж.
— Чудесно. Тогава ще можеш да ми обясниш защо партньорът ми се е обаждал на шефа ти.
— Сериозно ли говорите?
— Абсолютно.
— Това, което правите в момента, е насилие.
— Дай ме под съд тогава.
— Не мога да разбера въпроса ви. Но въпреки това ще му отговоря. Всеки, който иска да се свърже със съветника, трябва да се обърне лично към мен. Никога не сме получавали такова обаждане в кабинета на съветник Линго.
— Изглеждаш ми много уверен в думите си. Няма ли нужда да погледнеш в календара или в бележника си? — войнственото изявление на Еванс не се беше отразило никак добре на настроението на Слайдъл. — Или може би в управлението ще си спомниш по-добре?
— Изобщо на ме плашите, детектив.
Слайдъл му хвърли злобен поглед, но не каза нищо.
Еванс попипа носа си. Сложи ръце на бедрата си. Започна да барабани по колана си.
— И кога се е случил този предполагаем разговор?
— Малко преди детектив Риналди да бъде убит. Ако искаш, ще извадя съдебно разрешение да ми дадат разпечатка от телефонните разговори. Както предпочиташ.
— Това са пълни глупости.
— Джими Клапек. Името говори ли ти нещо?
— Кой е той?
— Аз задавам въпросите — изпъкналата вена на челото на Слайдъл подскачаше като луда.
— Съветникът често се среща с най-обикновени хора. Посещава приюти за бездомни, кухни за бедни, домове за жени, пострадали от насилие, и други подобни институции. Среща се с много хора.
Слайдъл замълча, надяваше се, че Еванс ще се почувства длъжен да продължи да говори. Планът му проработи.
— Съветникът може да се е срещнал с този Клапек на всяко едно от тези места.
— Хлапето е избягало от къщи и е живеело на улицата. Било е на седемнайсет години. Детектив Риналди разследваше убийството му. Затова съм толкова любопитен защо Риналди се е обадил на шефа ти.
— Чакайте. Да не говорите за момчето, открито в езерото Уайли? Мислих си, че това е някакво ритуално сатанистко убийство.
— И защо си помисли така?
— Така съобщиха по новините.
Слайдъл отново замълча. Много се съмнявах, че наистина подозираше Линго, по-скоро притискаше Еванс заради държането му.
— Вижте, господин Линго е политик. Той се среща с много и най-различни хора. Ако е срещнал някакъв побъркан лунатик на улицата, а аз изобщо не твърдя, че това е така, то това съвсем не означава, че има нещо общо с убийството му.
Докато Еванс говореше, аз внимателно оглеждах лицето му. Отблизо видях, че по кожата му има дълбоки следи от акне, също както по кожата на Ейса Фини. Но приликата свършваше дотук. Еванс беше светъл и косата му беше обръсната. Очите му бяха разположени близко едно до друго. Имаше високи, месести скули, заострена челюст и добре изразена брадичка.
— Господин Еванс, просто на шега ще ви попитам: къде беше шефът ви на девети октомври?
— Съветникът говореше на едно събиране в Грийнсбъро. Бях с него. Ако искате, мога да ви предоставя програмата му и копия от сметките от хотелите и ресторантите. А, да, освен това има около четиристотин свидетели.
Еванс отново отговори бързо, без изобщо да се замисля по въпроса. Реших, че си заслужава да запомня това.
През тълпата видях, че Лараби разговаря по мобилния си телефон. Предположих, че се опитваше да представи избухването ми преди малко по възможно най-добрия начин. Като познавам Ларк Тирел, съмнявам се, че щеше да успее.
Отново насочих вниманието си към Еванс. Почувствах, че нещо в подсъзнанието ми прищрака.
Какво ми беше направило впечатление?
Гласът му? Акнето? Фини? Споменаването на сатанизма?
Нищо не се получаваше. Ако някоя от мозъчните ми клетки беше забелязала нещо, в момента напълно мълчеше.
За съжаление. Ако тогава бях направила връзка, може би щях да успея да спася един човешки живот.