Пиндър започна да навива около пръста си ресните на възглавницата на стола, на който седеше.
— Калифорния ли?
— Говореше, че иска да отиде на запад, за да направи тен.
— Нека да ви обясня нещо, госпожице Пиндър. Ако ме ядосате, ще си навлечете огромни неприятности.
— Скъсахме.
— Кога?
— Преди две седмици. Може и да бяха три.
— Защо?
— Защото Винс е гадняр.
Кучетата вероятна се хвърляха към вратата, защото освен лаят започна да се чува блъскане и търкаляне.
— Ако Винс е гадняр, защо тогава му плати гаранцията?
— Каза, че ме обича. А аз като пълна идиотка му повярвах.
Пиндар стисна страничните облегалки на креслото, обърна се и извика през рамо:
— Попи! Пеони! Спрете!
— Обясни ни всичко — в гласа на Слайдъл се усети тревога.
Пиндър се облегна назад и въздъхна театрално.
— Винс ме помоли да занеса петстотин долара в някаква канцелария в съда. Каза, че ще ми ги върне веднага щом го пуснат — отново започна да дърпа ресните.
— Взел ти е парите и след това те е зарязал — предположи Слайдъл.
Пиндър вдигна поглед. Очите й бяха зачервени и замъглени от яд.
— Винс е мъжка проститутка.
Добре. Това беше държане на измамена жена.
— Можеше да ме зарази с нещо… — Устните й потрепериха, а очите й се навлажниха. — Кой знае? Може и да ме е заразил вече.
Разплака се и сълзите й започнаха да се стичат по бузите, а заедно с тях се разтече и спиралата й.
— Баба ми страда от алцхаймер. Няма никакви други близки освен мен. Кой ще се грижи за нея, ако умра?
Вероятно баба й беше на горния етаж и спеше. Затова Пиндър се ослушваше.
— Не ми се вярва Винс да се заеме с това — изтърси Слайдъл.
Изгледах го лошо.
Той вдигна рамене. Какво искаш да кажеш?
— Наистина ли не знаеш къде е отишъл Винс? — попитах аз.
Пиндар поклати глава и избърса сълзите си с ръка.
Реших да опитам по друг начин.
— Как се запознахте с Винс?
— Дойде в бара.
— Колко дълго бяхте гаджета?
— От три месеца — измърмори тя. — Може да е било и година.
— Близки ли бяхте?
Тя изсумтя.
— Говорехте ли си?
— Какво искаш да кажеш?
— Той споделяше ли с теб?
— Очевидно не. — Звучеше огорчена.
— Някога споменавал ли е хлапе на име Джими Клапек?
Тя ме погледна изненадано.
— Аз познавам Джими.
Слайдъл учудено вдигна вежди.
— Разкажи ми за него — помолих аз.
— Джими и Винс са приятели. И двамата сами се оправят с живота. — Тя премести поглед от мен към Слайдъл и обратно. — Джими е добър. Някак си скромен. И много сладък.
— Джими Клапек е мъртъв — казах аз.
Тя отвори широко очи.
— Бил е убит.
Отвори ги още по-широко.
— Кога за последен път видя Джими Клапек? — попитах аз.
— Не знам. Може би миналото лято. Виждала съм го само веднъж или два пъти, когато идваше с Винс в бара.
Слайдъл започна да разлиства страниците на бележника си.
— Винс е бил задържан на двайсет и осми септември, платила си гаранцията му и са го пуснали на двайсет и девети. Да е споменавал, че е виждал Клапек по това време?
— Нещо такова.
— Какво значи нещо такова? — попита Слайдъл нетърпеливо.
— В нощта, в която пуснаха Винс, стояхме тук, гледахме малко телевизия и си поръчахме пица. Стиснато копеле. Почти нищо друго не сме правили. Проблемът беше в това, че баба ми имаше кошмари, така че по-голямата част от времето бях горе при нея. Винс гледаше някакво музикално предаване. Чакайте малко.
Пиндър скочи на крака и изчезна през вратата. След малко чухме тропане и след това гласът й:
— Попи! Пеони! Ще ви напляскам по дупетата.
Върна се и седна отново на стола си.
— Продължавай — подкани я Слайдъл.
Пиндър го погледна безизразно.
— Ти се грижеше за баба си, а Винс гледаше телевизия.
— А, да. В един момент като минавах през стаята, той посочи с бирата в ръка към телевизора, смееше се и подвикваше нещо. Попитах го какво е толкова смешно. Той каза: „Много прилича на него“. Попитах го на кого. „На един приятел на Джими“. „Къде всъщност е Джими?“, попитах аз. „Хванал се е с един тип и изчезна с него“. „Кога?“, попитах аз. „По-рано тази вечер“. И глупакът започна отново да се хили. Винс винаги е в лошо настроение. Онази вечер бях доволна, че се чувства щастлив. Май беше и пиян.