— ХЕС… ХЕСТ…
Забравил за войниците, Шрайк побягна. Пресрещнаха го други преследвачи, но той ги изблъска от пътя си. По бронята му затанцуваха куршуми, но той почти не ги забелязваше. В очите му светнаха предупредителни светлини за повреди, но не ги отрази.
— ХЕСТЪР! — изрева Шрайк и градините го погълнаха.
32.
Полетът на „Арктическо руло“
На „Оушън Булевард“, под капака от дим, върху наклонените платформи лежаха на купчини гирлянди и хартиени шапки — останките от уличните празненства, които секнаха с началото на въздушната атака.
Том, Хестър и Рибна крокета се придвижваха в сенките, опитвайки се да избегнат шайките грабители и разбунтували се роби, които се скитаха из опустошените безистени. Цели трупи пламъци танцуваха на сцената на открития театър и на всеки няколко минути платформите се разтърсваха. Една от цистерните с гориво на аеропристанището експлодира и останките заваляха върху покривите и в Морския басейн подобно на хиляди бели капчици. Пищните и разкъсани костюми на мъртвите участници в карнавала се вееха нежно на нощния вятър и ги караха да приличат на перушината на мъртви птици.
— На долните платформи все още се бунтуват — каза Том и се заслуша в шумовете, които ехтяха нагоре по стълбите. — Как ще успеем да стигнем до „Ларва“?
Хестър се засмя. Тя все още беше радостна и горда от начина, по който успя да освободи Том от затвора на Шкин и дори настойчивостта му да вземат Рибна крокета с тях не успя да развали доброто ѝ настроение.
— Забравих! — каза жената. — Можеш ли да повярваш? Заради цялото вълнение направо се изпари от главата ми. Том, вече не се нуждаем от „Ларва“. В крайна сметка не можем да летим до Облак 9 с охлюв, нали?
— Искаш да кажеш, че ни трябва дирижабъл? — попита съмнително съпругът ѝ. — Как ще се сдобием с такъв? Хората на Бурята са плъпнали по цялото пристанище от началото на битката и няма как да отидем там.
Хестър спря да върви и засия пред Том, а Рибна крокета се сви зад него.
— „Джени Ханивър“ е тук — каза тя. — В глупавия музей на Пенироял. Чака ни, Том. Ще го откраднем. Някога бяхме много добри в това.
Хестър обясни набързо подробностите и тримата забързаха към „Олд Стийн“. През дима долитаха викове и трошене на стъкла, а от време на време и изстрели. От уличните лампи висяха телата на дребни градски чиновници и обещаващи млади актьори. Хестър вървеше с готов за стрелба пистолет. Рибна крокета си спомни обещанието си да я убие. Щеше му се да разполага с куража да го стори, но тя го плашеше прекалено много. А и имаше нещо в начина, по който гледаше Том, някаква нежност, която го разколебаваше и го караше да смята, че не е съвсем зла и може да е приятно да живее със семейство Натсуърти. Срамежливо хвана ръката на Том.
— Наистина ли го мислеше онова, което каза? — попита момчето. — Че мога да дойда с вас? Наистина ли ще ме вземете във Вайнленд?
Том кимна и се опита да се усмихне окуражително.
— Първо обаче трябва да се отбием до Облак 9…
Но когато стигнаха до „Олд Стийн“, видя висящите около лифта отрязани въжета. Облак 9 го нямаше.
— О, Куърк! — изкрещя мъжът. — Къде е?
Дори не си беше помислял, че е възможно да го няма. Смяташе, че ще е повреден като останалата част от Брайтън, но ще е на мястото си, с Рен на борда, която чака да бъде спасена. Сега разбра колко глупав е бил. Онзи летящ дворец с неговия облак от балони вероятно е приличал на заспала патица за аероразрушителите на Бурята.
— Рен… — прошепна Том. Не можеше да повярва, че боговете я бяха приближили до него толкова, само за да му я отнемат под носа.
Хестър го хвана за ръката и я стисна силно.
— Хайде, Том. Ако успеем да се махнем от това бунище, ще имаме възможност да открием онова глупаво място. Или ще е паднало в океана, или ще се рее над него. Все пак го управлява Пенироял, нали помниш? Едва ли се е съпротивлявал особено много.
Хестър посочи към мръсната бяла фасада на „Преживяванията на Нимрод Пенироял“. На предната стена имаше няколко сериозни пукнатини, от които сградата се беше наклонила към паважа. Вратите бяха изкъртени от пантите си. Хестър поведе Рибна крокета и Том вътре и в същото време я споходи ужасното чувство, че е закъсняла твърде много, че някой друг отчаян беглец е дошъл преди нея и е откраднал „Джени“. Побягна по стълбите и за нейно щастие откри стария дирижабъл на мястото му. Стъкленият покрив се беше пръснал и посипал със стъкла пода и балона на летателния апарат, но иначе изглеждаше напълно непокътнат. Всъщност „Джени Ханивър“ беше добре почистен, откакто Хестър го видя за последно, и от едната му страна беше нарисувана цифрата 1, за да е готов за регатата. В ракетните му гнезда дори имаше няколко малки ракети.