Зад нея Том стигна до горната част на стълбите и застина.
— Хет — каза той. — О, Хет… — По лицето му потекоха сълзи и той се разсмя на себе си, докато ги бършеше. — Това е нашият дирижабъл!
— Прилича на купчина боклук! — заяви Рибна крокета и облече палтото, което беше свалил от една восъчна фигура долу.
— Рибна крокета, виж дали ще можеш да задействаш осветлението — каза Том и се качи в гондолата. Старият дирижабъл миришеше на музей. Той се наведе под висящите кабели и прокара ръце през контролните табла, които му бяха познати до болка. В помещението отвън светнаха лампи и светлината проникна през наскоро измитите прозорци.
— Спомняш ли си как се управлява? — попита го Хестър, която стоеше зад него. Говореше шепнешком, сякаш бяха в храм.
— О, да — прошепна в отговор Том. — Никога не се забравя… — Той посегна почтително и дръпна един лост. Една надуваема лодка падна от отделение в тавана и го събори. Той я сбута под масата с карти и дръпна друг лост. Този път „Джени“ се разтресе и размърда и музеят се изпълни с надигащия се тътен на двигателите „Жьоне-Каро“.
Отвън, с ръце върху ушите, Рибна крокета кашляше от изгорелите газове и викаше:
— Как ще го изкараш?
— Покривът се отваря — изкрещя в отговор Хестър и посочи нагоре.
Момчето поклати глава.
— Не мисля, че…
Том изгаси двигателите. Подаде се през люка на „Джени“ и погледна нагоре към тавана. С включено осветление беше лесно да види защо никой друг не си беше направил труда да дойде тук и да открадне дирижабъла. Едно голямо въже, което беше от няколкото свързващи Брайтън с Облак 9, се беше стоварило върху „Преживяванията на Нимрод Пенироял“, счупило стъклото над „Джени Ханивър“ и изкривило не особено стабилните подпори и греди на покрива.
— О, всемогъщи Куърк! — извика Том, който започна да си мисли, че неговият бог си играе игрички с него. Ако оцелее, щеше сериозно да се замисли за смяна на божеството.
Изтича обратно към палубата и Хестър.
— Покривът е смазан. Няма да успеем да изкараме „Джени“ през него!
— Някой идва! — провикна се Рибна крокета, който надничаше през един от прозорците на музея. — Цяла шайка. Обзалагам се, че са Изгубени момчета, дошли да видят каква е цялата тази врява!
Хестър погледна през прозорците на носа на „Джени“ към покрива.
— Предполагам, че можем да поместим тези останки, нали?
Том поклати глава.
— Това въже е по-дебело от двама ни. Хванати сме в капан!
— Не се тревожи — отвърна съпругата му. — Ще измислим нещо. — Тя затвори очи в опит да се концентрира, докато Рибна крокета притичваше от прозорец до прозорец и крещеше нещо за Изгубените момчета. Накрая жената отвори очи, погледна Том и му се ухили.
— Дойде ми нещо на ума — каза тя и се зае с различни бутони и лостове на прашните дълги контролни табла. „Джени Ханивър“ залитна и запрати Том назад. Заради шума от запалването на двигателите и освобождаването на скобите не успя веднага да разбере какво е направила Хестър. След това, когато ударната вълна от двойната експлозия счупи прозорците, а „Джени“ се издигна и пое напред, видя, че съпругата му е изпразнила ракетните гнезда в напуканата предна стена, като беше отворила достатъчно голяма дупка в нея, за да може малкият дирижабъл да мине.
— Забрави Рибна крокета! — изкрещя Том в опит да надвика продължителното стържене на един от двигателите в стената на музея.
— О, богове! — отговори Хестър.
— Върни се!
— Нямаме нужда от него, Том. Не Е Желан На Това Пътешествие.
Том се добра до отворения люк, протегна ръка и извика името на момчето. То тичаше към издигащата се гондола с протегнати длани и пребледняло и ужасено лице под импровизирана клоунска маска от посипалата се мазилка. Заради рева на двигателите и тъпото съскане от експлозията, която все още ехтеше в ушите му, Том не чу думите, но нямаше нужда.
— Върни се! — крещеше Рибна крокета. „Джени Ханивър“ се издигна през дим и прах и прелетя над „Олд Стийн“ и изумените и обърнати нагоре лица на Изгубените момчета и грабителите. Дирижабълът отново се върна в небето, където му беше мястото. — Не ме оставяй! Господин Натсуърти! Моля те! Върни се! Върни се! Върни се!
„Джени Ханивър“ летеше, но постоянно захождаше в една или друга посока, защото Том и Хестър се караха над контролните табла.