Енона Зироу беше извадена от сънищата си от вонята на горящи завеси. Главата я болеше и когато се опита да вдиша от острия дим, той заседна в гърлото ѝ, задави я и я накара да се обърне по гръб.
Над нея пламъците бяха погълнали красивия таван на балната зала и набръчкали на бели вълни. Доктор Зироу се изправи и потърси очилата си, но те бяха счупени, а пламъците продължаваха да бушуват около нея. Видя как разпръснатите страници на Тенекиената книга започват да почерняват.
Тя се спусна през люлеещата се завеса от огън и излезе на терасата. Всичко представляваше петно от дим, светлина от пламъци и бягащи хора. Смеси се с тях в търсене на стълбите, но генерал Нага ѝ препречи пътя. Енона се отдръпна от него, спъна се в един проснат преследвач и падна назад. Беше безпомощна мишена на пътя на бронирания мъж.
— Доктор Зироу? — каза той. — Тази… Тази атака… Твое дело ли беше?
Енона знаеше, че Нага ще я убие. Беше толкова изплашена, че страхът направо се сипеше от устата ѝ на малки и пронизителни звуци. Тя затвори очи и започна да си казва молитвата към бога на разрушения храм в Тиенджинг, защото макар да нямаше достатъчно време за богове, смяташе, че Той знае какво е да си изплашен, да страдаш и да умреш. И страхът я напусна. Енона отвори очи. От другата страна на дима се рееше луната, пълна и бяла, и жената си помисли, че това е най-красивото нещо, което някога е виждала.
Тя се усмихна на генерал Нага и му каза:
— Да. Аз бях. Аз инсталирах тайни инструкции в мозъка на преследвач Шрайк. Аз го накарах да я убие. Трябваше да бъде сторено.
Нага коленичи и хвана главата ѝ с големите си метални ръце. Мъжът се наведе напред и я целуна непохватно между веждите.
— Великолепно! — каза той и ѝ помогна да се изправи. — Великолепно! Накарала си преследвач да убие преследвач, а?
Генералът я отведе далеч от огъня, като минаха през зяпащи и осветени от пожарите групи изумени войници и авиатори, които стояха на ливадата, където стоеше „Заупокойна вихрушка“. Нага взе нечия пелерина и наметна треперещите рамене на докторката с нея.
— Нямаш представа от колко дълго очаквам този ден! — каза той. — О, Фанг беше добър лидер през първите няколко години, но войната се проточи и тя продължи да жертва хора и дирижабли, сякаш бяха просто пионки в някаква игра. Отдавна се опитвам да измисля начин… И ти го намери! Избави ни от нея! Твоят приятел, господин Шрайк, избяга някъде, между другото. Опасен ли е?
Енона поклати глава и си представи през какво преминава в момента преследвачът.
— Не мога да преценя. Потиснах някои от спомените му, за да освободя място за тайните си програми. Сега, след като изпълни дълга си, тези спомени отново ще започнат да изплуват. Ще е объркан… Вероятно ще полудее… Горкият господин Шрайк.
— Той е просто машина, докторе.
— Не, повече от това е. Трябва да наредиш на хората си да го потърсят.
Нага направи знак на двама постови да се дръпнат настрани и се качи по моста на „Заупокойна вихрушка“. Влязоха в гондолата и покани Енона да седне на един стол. Тя се чувстваше ужасно изморена. Собственото ѝ лице се взираше в нея от лъскавата броня на генерала, изцапана с кръв и пепел, и ѝ изглеждаше някак си голо без очилата. Нага я потупа по рамото и измърмори грубо:
— Спокойно, момиче, спокойно — сякаш се опитваше да успокои изплашено животно. Той беше войник, който не познава нежността. — Ти си една много смела млада жена.
— Не съм. Страхувах се. Толкова много се страхувах…
— Точно това е смелостта, мила моя. Да преодолееш страха. Ако не се страхуваш, не познаваш смелостта. — Той извади от вътрешността на бронята си манерка. — Ето, пийни си малко бренди, ще ти помогне да се съвземеш. Разбира се, няма да позволим на никого да разбере, че си отговорна за това. Поне официално трябва да скърбим за загубата на Фанг Преследвачката. Ще хвърлим вината върху гражданчетата. Това ще вдигне духа на войниците ни както нищо друго от началото на тази война! Ще започнем атаки на всички фронтове и ще отмъстим за смъртта на лидерката…
Енона се разкашля заради острия вкус на брендито и отдръпна манерката.
— Не! Войната трябва да приключи…
Нага се разсмя, не я беше разбрал правилно.
— Бурята все още може да печели битки и без металната вещица, която да ни казва какво да правим! Не се тревожи, доктор Зироу. Ще се справим по-добре без нея. Ще направим на пух и прах тези варварски градове! Когато заема мястото си на лидер, ще бъдеш възнаградена — дворци, пари, всяка работа, която пожелаеш…
Замаяна, Енона поклати глава. Докато гледаше бронирания мъж да крачи из претъпканата и повредена от битката гондола, осъзна, че е подценила Зелена буря. Те бяха създадени от войната и щяха да направят всичко възможно тя да продължи завинаги.