6.
Създаваме нов свят
Доктор Зироу приемаше работата си много сериозно. Често оставаше до късно нощем, дълго след като Фабриката за преследвачи опустееше и утихнеше. Пъргавите ѝ пръсти бърникаха в гърдите или в отворения мозък на Шрайк. Тя му говореше, докато работеше, и запознаваше старата машина с нещата, които е пропуснала за времето, прекарано в гроба. Разказа му как безпощадната фракция, наречена Зелена буря, беше взела властта в Нациите на антимобилистите от стара Азия и Севера и за дългата им война със самоходните градове. Разказа му и за безсмъртната им водачка Фанг Преследвачката.
— ПРЕСЛЕДВАЧКА? — изненада се Шрайк. Той вече познаваше преследвачите на Зелена буря — безмозъчни и безлични същества, които дори не можеха да се презаредят сами, а се налагаше батериите им да бъдат махани и сменяни само след няколко дни употреба. Създания, които обиждаха със съществуването си живите мъртви. Шрайк не можеше да си представи как някое от тях може да води цели армии.
— О, Фанг Преследвачката не е като останалите — увери го доктор Зироу. — Тя е красива и поразителна. Мозъкът ѝ е от Старата технология, също като твоя, а има и много други специални подобрения. Тя беше направена от тялото на известната агентка на Лигата Ана Фанг. Бурята иска всички да си мислят, че Ана Фанг се е завърнала от мъртвите, за да ни поведе в славна война срещу варварите.
Мисълта за война разбуди някакви, дълбоко заровени в преследваческия мозък на Шрайк инстинкти. Той изви ръце, но остриетата, които знаеше, че трябва да се намират в тях, не се извадиха.
— Махнах ножовете ви — обясни доктор Зироу.
— КАК ЩЕ СЕ БИЯ, АКО НЕ СЪМ ВЪОРЪЖЕН? — попита преследвачът.
— Господин Шрайк, ако искахме поредния тромав боен преследвач, щях сама да направя такъв. Все още не изпитваме недостиг на мъртви тела за възкресяване. Но вие сте антика, много по-сложна от всичко, което можем да създадем. Вие не сте просто „машина“, вие сте личност — доктор Зироу докосна безопасната му ръка. — За мен е приятна промяна да работя над преследвач, който не е просто поредният войник.
Дирижабъл на име „Печал“ кацна, за да отведе Шрайк на място, което наричаха „Главно командване“. Двамата с доктор Зироу седяха един до друг в наблюдателната гондола, докато летяха на запад, над високи и покрити със сняг планини, а после над равнините на Източния ловен район, който сега беше територия на Зелена буря. На места се забелязваха останки от разрушени самоходни градове, които ръждясваха в тревата.
— Тази земя беше завладяна в първите седмици от войната, преди почти четиринайсет години — обясни доктор Зироу, която изгаряше от желание да образова пациента си. — В началото аерофлотата ни нападна варварите от планините и ги изненада. След това поехме на запад, събрахме ужасените градове на пътя си и смазахме онези, които дръзнаха да се обърнат против нас и да се бият. Лека-полека градовете започнаха да се събират заедно и да се отбраняват. Съюз от немскоговорящи индустриални градове, наречен Тракционщадсгезелшафт, спря устрема ни на запад и ни отблъсна към Тресавищата с ръждива вода, а сбирщина славянски самоходни градчета нападна селищата ни в Камчатка и Алтай Шан. Оттогава се въртим като в омагьосан кръг. Понякога пробиваме на запад и унищожаваме по няколко града, друг път те пробиват на изток и поглъщат някои от укрепленията и фермите ни.
Пейзажът долу се смени, беше целият в дупки и белязан от скорошните боеве. Огромни кратери от бомби блестяха като огледала, прикрепени за одеяло от кал. От тази височина големите следи от веригите на вражеските предградия и сложните плетеници от окопи и укрепления на Бурята изглеждаха почти еднакви.
— Говори се, че правим света отново зелен — въздъхна доктор Зироу, — но всъщност го превръщаме в кал…
Главното командване представляваше заловен град, малък и четириетажен, застопорен на склоновете на един хълм в северния край на Тресавищата с ръждива вода. Веригите му се виеха в калта около него. Колелата и долните етажи бяха опожарени и порутени, но от горните етажи идваше светлина на фона на все по-сгъстяващия се мрак. Бойни дирижабли кацаха и отлитаха от импровизираните аеропристанища, а над порутените покриви прелитаха ята птици. Шрайк се изуми на интелигентния начин, по който хвъркатите променяха посоката си на летене, за да избегнат летателните апарати, докато „Печал“ не прелетя близо до една от тях и видя, че не са живи птици, а преследвачи. Очите им светеха в същото зловещо зелено като неговите, а клюновете и ноктите им бяха заменени от остриета. Долу, по прокопани в калта пътища, маршируваха още преследвачи, някои от тях бяха с човешки вид, а други приличаха на раци с едрите си и многокраки тела.