— ЗЕЛЕНА БУРЯ РАЗПОЛАГА С МНОГО ПРЕСЛЕДВАЧИ — заяви Шрайк.
— Зелена буря има нужда от много преследвачи, предвид безбройните битки, които трябва да води — отвърна доктор Зироу.
„Печал“ кацна на една платформа под стените на кметството. Там ги чакаше някакъв старец, дребен и плешив, облечен в поръбена с козина роба, който се стряскаше от изстрелите, долитащи от тресавищата на запад. Той се ухили, когато видя Шрайк да слиза по подвижния мост на дирижабъла.
— Шрайки! Радвам се да те видя жив и на крака! Помниш ли ме? Бях един от помощниците на Туикси. Помагах да те изследваме в бедния стар Лондон.
Мозъкът на Шрайк, който някога съдържаше спомени за лицата на десет хиляди живородени, сега помнеше само доктор Зироу и няколко техници от Фабриката за преследвачи. Той видя пожълтелите зъби на стареца и потъналата в бръчките между веждите му татуировка на червено колело, след което се обърна към докторката като дете, търсещо подкрепа от майка си.
— Това е доктор Попджой — обясни му нежно тя. — Основателят на Възкресителния корпус и личен хирург-механик на нашата лидерка — след това се обърна към стареца: — Опасявам се, че господин Шрайк няма много спомени от някогашната си кариера, доктор Попджой. Тази част от мозъка му беше сериозно повредена и не успях да я поправя.
— Жалко — отвърна разсеяно Попджой. — Щеше да е приятно да си побъбрим за старото време. Но може би така е най-добре. — Докторът обиколи два пъти преследвача, потупа новото му лъскаво тяло и подръпна кабелите, които излизаха от стоманения му череп. — Отлично! — Усмихна се. — Добра работа, Захарче! Дори аз самият нямаше да се справя толкова добре!
— Желая единствено да служа на Фанг Преследвачката — отвърна мило доктор Зироу.
— Както всички ние, Захарче. Най-добре ще е да тръгваме. Тя ни очаква.
В дългите коридори на сградата горяха ураганни фенери. Униформени живородени вървяха наоколо и раздаваха команди, размахваха листове хартия и говореха на висок глас по наземни телефони. Много от тях бяха боядисали косите си в зелено в знак на своята лоялност към Зелена буря. Говореха с кратки военни кодове, които Шрайк установи, че разбира перфектно, със сигурност благодарение на доктор Зироу. Докато следваше нея и Попджой по широкото стълбище се чудеше какви ли други промени беше направила жената по него.
В горната част на стълбището имаше двойни бронзови врати, надупчени от куршуми.
— Ние сме от Възкресителния корпус — каза Попджой, когато стражите застанаха нащрек. — Доставка за Нейно превъзходителство.
Вратите се отвориха широко. Помещението от другата страна беше голямо и мрачно. Новите очи на Шрайк превключиха автоматично на нощно виждане и той забеляза, че насрещната стена е подсилена със стомана. Един дълъг отвор, който приличаше на визьор на шлем, играеше ролята на прозорец — отворен, без стъкло, с изглед на запад. Фигурата, която стоеше до него, не приличаше на човешка.
— Ваше превъзходителство… — започна Попджой.
— Почакай — разнесе се глас от мрака, заповеднически шепот.
Попджой млъкна. В настъпилата тишина Шрайк долови слабия звук от тракането на зъбите на доктор Зироу и нервното туптене на сърцето ѝ.
Изведнъж северните тресавища бяха залети от светлинна експлозия, която изпълни помещението с оранжево сияние. Усети се лек трус и в следващия момент взривът отстъпи място на безброй изстрели от индивидуални оръжия и летящите бели върхове на фосфорни ракети. Главното командване едва доловимо се отмести и мъртвият метал изскърца под краката на Шрайк. След няколко секунди звукът го застигна — далечен тътен, сякаш някой местеше мебели в отдалечена стая.
Окъпана в светлината на своята война, Фанг Преследвачката отвърна поглед от наблюдателния си отвор, за да посрещне посетителите си. Беше облечена в дълга сива роба, а лицето ѝ приличаше на женска маска на смъртта, излята от бронз.
— Артилерията ни току-що започна бомбардировките на предните постови градове на Тракционщадсгезелшафт. Скоро трябва да отлетя, за да поведа наземната атака.
— Това ще е поредната ви славна победа, сигурен съм, Фанг — каза Попджой, чийто глас се разнесе някъде около глезените на Шрайк. Преследвачът забеляза, че мъжът и доктор Зироу са паднали на колене и са притиснали лица в гладкия дървен под.