Картината се задържа за момент и се разнесе тъжна музика. Всички членове на СОРОД се усмихнаха и помахаха на камерата. Морският бриз развяваше палтата, робите и шапките им. След това картината се смени и се появи печатен символ, на който пишеше: „СОРОД — Лятна експедиция. (Съвместно с кмета и съвета на Брайтън.)“. Музиката утихна, за миг всичко почерня и съобщението се появи отново.
— Здравейте, деца на дълбините…
— Виждаш ли? — попита Рибна крокета, като се обърна към Рен. Момчето беше забравило, че тя е негова пленница, тъй като нямаше търпение да сподели това изумително съобщение с някого. Очите му блестяха, цялото му лице направо грееше и Рен за първи път осъзна колко малък беше всъщност — просто едно момченце, далеч от дома, което копнееше за обич и утеха.
— Какво мислиш, че трябва да направя? — попита Рибна крокета. — Потърсих насочващия маяк на Брайтън. Наблизо е. На осемдесет-деветдесет километра югозападно от нас. Никога не съм чувал някой град да е стигал толкова близо до Мъртвия континент…
Рен усети увеличаващия се копнеж на момчето, което вече си представяше град, пълен с майки и татковци, носещ се по водата на осемдесет километра от тях. Какво щеше да стане, ако го убеди да отидат в Брайтън? Със сигурност тя щеше да се чувства много по-добре там, отколкото в Гримзби. Навярно и за Рибна крокета щеше да е по-добре, така нямаше да изпитва вина за това, че го е убедила.
Рен влезе в кабината и седна на въртящия се стол до неговия.
— Може да са дошли тук, защото търсят Изгубени момчета — каза тя. — Вероятно се движат на зигзаг на север от седмици и предават отново и отново това съобщение. Гаргара ми каза, че са започнали да изчезват охлюви. Той си мислеше, че нещо лошо им се е случило, но е възможно просто да са чули съобщението и да са отишли да намерят семействата си…?
— Защо не са се свързали с Гримзби? — попита Рибна крокета.
— Може би се забавляват прекалено много — предположи Рен. — Може да се страхуват, че Гаргара ще ги накаже, че са отишли в Брайтън без негово съгласие.
Малкото момче погледна екраните.
— Тези хора изглеждат много богати. Изгубените момчета вземат само деца, които няма да липсват на никого — сираци и калпазани от долните етажи, които никой не иска…
— Това са ви казали Гаргара и Чичо — отвърна Рен. — Ами ако не е вярно? Ако понякога крадат и децата на богати семейства? Въпреки това дори сираците ще липсват на някого. Родителите на калпазаните също ще искат да ги намерят, ако са били отвлечени…
Две големи сълзи се стекоха по лицето на Рибна крокета, те приличаха на перли на светлината от екраните.
— Ще изпратя писмо-рибка до Гримзби и ще попитам Чичо какво да правя — реши накрая момчето.
— Рибна крокета, той може да ти нареди да не отиваш там!
— Чичо Знае Най-Добре — настоя то, но не звучеше много уверено.
— А и докато получиш отговор, Брайтън може да отплава. Наближава есента с нейните бури и неспокойни вълни. Госпожица Фрея ни е учила, че градовете салове се насочват към безопасни води за есента. Може това да е единственият ти шанс…
— Но едно от правилата, на които ни учат в Обирджийника, е никога да не се показваме. Никога да не даваме шанс на Сухите да научат за Изгубените момчета, така казваше Гаргара…
— На мен ми се струва, че тези Сухи вече знаят всичко за вас — напомни му Рен.
Рибна крокета поклати глава и избърса сълзите си с длан. Обучението му в Обирджийника се бореше с нарастващата надежда, че собствените му майка и татко може да са били сред тълпата от усмихнати лица на екраните. Той не ги помнеше, но беше сигурен, че ако ги види на живо, веднага ще ги познае.
— Добре — каза момчето. — Ще се приближим. Ще огледаме хубавичко Брайтън и ще пратим многокраки камери на борда му, ако ни се удаде подходяща възможност. Ще проверим дали тези хора от СОРОД са на сала… — Рибна крокета погледна Рен и я съжали, тъй като тя нямаше да намери своите родители на борда на чакащия град.
— Сигурно умираш от глад — каза той.
— Доста съм гладна — призна си тя.
Рибна крокета ѝ се усмихна срамежливо.
— Аз също. Пречка беше тази, която ни готвеше. Ти можеш ли да готвиш?
10.
Родителски капан
Обикновено по това време на годината курортният сал Брайтън кръстосваше Средно море, като от време на време хвърляше котва, за да могат хората от самоходните градчета и градове, търсещи плячка по бреговете, да могат да отидат с балон или моторница, за да разгледат безистените, аквариума, плажовете и бутиците му. За жалост, последните няколко сезона бяха доста слаби и съветът се беше съгласил да навлязат в Северния Атлантик да търсят пирати паразити.