Выбрать главу

Вече започваха да съжаляват. В началото, когато първите три охлюва се свързаха с тях на изток от Азорските острови, беше много вълнуващо. Тълпи от посетители идваха с дирижабли от градовете в Ловния район, за да видят странниците. Но това беше преди много седмици. Оттогава нямаше следа от Изгубени момчета и дългите знамена, които бяха разпънати на носа на града и гласяха „СОРОД — Лятна експедиция“ и „Брайтън приветства пиратите паразити“, започнаха да изглеждат някак си дрипави и малко тъжни.

* * *

Рибна крокета закара „Автолик“ на дълбочина, откъдето можеше да използва перископ. Брайтън беше на километър и половина разстояние. Беше минала цяла нощ от първото предаване от СОРОД. Сутрешното небе носеше цвета на вътрешността на рапан, а големите сиви вълни се надигаха и отново се снижаваха. Рен също погледна през перископа, но не успя да види града, а само вълните, които от време на време ѝ позволяваха да зърне един голям остров, заобиколен от мръснобели скали и облаци, обгърнали в прегръдка върха му.

В следващия миг тя осъзна, че всъщност не е никакъв остров. Онова, което беше помислила за скали, представляваха редици от бели сгради, а облаците бяха парата и изгорелите газове, които се издигаха от гъсто разположените комини. Това беше град, триетажен град-сал с два квартала, свързани с центъра чрез паякоподобни естакади и огромни гребни колела, които бъркаха водата и я превръщаха в пяна.

— О! — извика изумена Рен. Беше виждала картинки на градовете в книгите, но не беше осъзнавала колко големи са в действителност, много по-големи от Анкъридж-във-Вайнленд. Дирижабли летяха на хоризонта, осеян с кули, куполи и покриви, а една кръгла палуба, издигната от огромни газови балони, висеше на няколко десетки метри над третия етаж, захваната за него с дебели въжета. Рен видя зелени дървета по краищата на палубата и сграда с приличащи на луковици куполи.

— Какво е това? — попита тя.

— Наричат го Облак 9 — отвърна Рибна крокета, който беше успял да направи снимка на града с една от многокраките камери, изпратени да се качат на перископа. Също така беше извадил остарелия екземпляр на „Алманах на самоходните градове на Кейд“ (Морското издание) и сравняваше диаграмите на Брайтън на госпожица Кейд с образа на екрана. — Води се въздушен парк. Кметът на града живее в голямата сграда в средата.

— Господи! — въздъхна Рен. — Имам предвид… Господи!

— Няма челюсти — каза Рибна крокета и провери на екраните, за да се увери, че Брайтън не се е сдобил с нещо неприятно от времето, когато алманахът на Кейд е влязъл за печат. Имаше няколко противовъздушни оръдия, монтирани на въртящи се платформи на променадите, но всеки град разполагаше с такива в тези размирни времена. — Това е просто курорт.

Той прибра перископа. Изключи сигнала от камерата и на екраните отново се появи съобщението от Брайтън, което беше по-ясно и по-силно, защото охлювът се намираше много близо до града.

— Просто искаме да видим отново нашите изгубени момчета — каза жената от СОРОД. Рибна крокета се изпълни с глуповата надежда. Ами ако това беше майка му? Майките и бащите са окови, които те възпират, те са болезнени, ограничаващи и пречат на момчетата да бъдат момчета. На това ги учеха до припадък в Обирджийника. Сега, изправен пред възможността да намери родителите си, разбра, че никога не е вярвал на тази мантра. Майка му и баща му са му липсвали през целия му живот и дори не го е осъзнавал, докато не чу съобщението от СОРОД.

Рибна крокета отведе „Автолик“ по-надълбоко и по-близо до града, точно в сенките под туловището на Брайтън. От мрака се подаваха кабели и сложна система за управление, а на конуса светлина от лампата на носа на охлюва се виждаха зелени гори от трева. Близо до носа на града беше провесена някаква метална сфера. Рибна крокета предположи, че е машината, която СОРОД използваха, за да излъчват съобщението си през океана.

В кабината се разнесе метален звук. Рен си помисли, че нещо е паднало в трюма, но звукът се разнесе отново и след малко пак, все едно следваше някакъв ритъм, сякаш някой внимателно чукаше по корпуса на охлюва с чук.

— О, богове! — изненада се Рибна крокета.