Рен прекоси коридора да вземе палтото си от закачалката до вратата, без дори да хвърли поглед или да се замисли за снимките по стените или безценните части от древни кухненски роботи и телефони, разположени в стъклените витрини. Беше израснала с всички тези неща и отдавна не ѝ бяха интересни. През последната година цялата къща започна да ѝ се струва прекалено малка, сякаш тя самата беше станала твърде голяма за това пространство. Добре познатите миризми на прах, лакирано дърво и книгите на тате едновременно я успокояваха и задушаваха. Рен беше на петнайсет години и животът ѝ вече я убиваше като омаляла обувка.
Тя затвори възможно най-тихо вратата след себе си и тръгна по „Дог Стар Корт“. Мъглата се беше спуснала като пушек над Мъртвите хълмове и дъхът ѝ също излизаше като мъгливо облаче от устата ѝ. Беше само началото на септември, а зимата вече се усещаше в нощния въздух.
Луната беше ниско, но звездите светеха ярко и аврора блестеше отгоре. В сърцето на града ръждясалите кули на Зимния дворец, обрасли в бръшлян, се издигаха като черни силуети на фона на яркото небе. Някога дворецът беше служил като дом на владетелите на Анкъридж, но единственият, който в момента живееше там, беше госпожица Фрея, последната маркграфиня и настояща учителка. Всеки делничен ден през зимата, откакто навърши пет години, Рен ходеше в класната стая на приземния етаж на двореца, за да слуша как госпожица Фрея преподава география, логаритми, градски дарвинизъм и много други неща, които вероятно никога нямаше да ѝ влязат в употреба. Преди време ѝ беше много скучно да ги учи, но сега, вече петнайсетгодишна и прекалено голяма, за да ходи на училище, те ѝ липсваха страшно много. Никога вече нямаше да седне в милата класна стая, освен ако не изпълнеше молбата на госпожица Фрея да се върне, за да ѝ помага за по-малките деца.
Бившата маркграфиня ѝ беше отправила това предложение преди седмици и съвсем скоро щеше да поиска отговор, защото след жътвата децата на Анкъридж щяха да се върнат към уроците си. Рен не знаеше дали иска да е помощница на госпожица Фрея, или не. Дори не ѝ се мислеше по въпроса. Не и тази вечер.
В края на „Дог Стар Корт“ имаше стълби, които водеха надолу към платформите на машинното отделение. Докато слизаше по тях, Рен усети някакво лятно ухание. Ботушите ѝ откъртваха парчета ръжда, които падаха върху балите със сено долу. Някога тази част от града е била изпълнена с живот и шумове, когато Анкъридж включвал двигателите си и потеглял по леда към върха на света в търсене на търговия. За съжаление, градът беше спрял да пътува, преди Рен да бъде родена, и машинните отделения бяха превърнати в магазини за сено и кореноплодни, както и в зимни ясли за добитъка. Плахи лъчи лунна светлина се промъкваха през капандурите и дупките на платформите над нея и разкриваха натрупаните между празните резервоари бали със сено.
Тези изоставени нива бяха като детска площадка за Рен, когато беше малка, и все още ѝ харесваше да се разхожда тук, когато беше тъжна или отегчена и си представяше колко щеше да е забавно да е на борда на движещ се град. Възрастните често говореха за отминалите лоши времена, колко плашещо е било да живееш в постоянна опасност, че ще бъдеш погълнат от някой по-голям и по-бърз град. Въпреки това Рен много искаше да види внушителните самоходни градове и да лети между тях с дирижабъл, както мама и тате са правили, преди тя да се роди. Тате държеше снимка на бюрото си от пристанището на град Сан Хуан Де Лос Моторес — бяха се снимали пред красивия си малък червен дирижабъл „Джени Ханивър“, но никога не говореха за приключенията си. Знаеше само, че в един момент бяха кацнали в Анкъридж, където злият професор Пенироял откраднал дирижабъла им. След това се установили в града и с удоволствие започнали да изпълняват задълженията си в уютния и скучен Вайнленд.
Такъв ми бил късметът, помисли си Рен и вдиша топлата и приятна миризма на сеното. Щеше да ѝ хареса да е дъщеря на аеротърговци. Подобен живот ѝ се струваше далеч по-обаятелен и по-интересен от нейния. Беше хваната в капана на този остров, сред хора, чиято представа за забавление беше състезание с лодки или добра реколта от ябълки.