Пенироял изсумтя.
— Моите книги се продават достатъчно добре и без рекламни трикове. А ако новините за усилията ни да прочистим океаните от тези паразити доведат повече туристи в Брайтън, какво лошо има в това? Все пак Брайтън е туристически град и работата на кмета е да подпомага туризма. Мога ли също така да ви напомня, че риболовната експедиция не коства нито пени на данъкоплатците на Брайтън. Благодарение на сделката, която сключих, цялото подводно сензорно оборудване и капаните за охлюви са платени от един от най-изтъкнатите ни бизнесмени, господин Набиско Шкин. Фалшивата организация за родителите на пиратите беше негова идея. Зная, някои хора смятат това за жестокост, но трябва да признаете, че върши чудесна работа. Шкин разбира перфектно психологията на тези сираци хулигани. Самият той е бил сирак, нехранимайко от долните етажи, който сам е постигнал всичко в живота, така че знае как да им влезе под кожата.
— Ваше обожание смята ли, че ще заловим още пирати скоро?
— Почакайте и ще видите! — Пенироял се усмихна и обърна по-добрия си профил към фотоапарата, когато фотографът му направи още една снимка. — Момчетата, които заловихме от първите три охлюва, бяха костеливи орехи и отказаха да разкрият местоположението на базата си. Последният ни улов включва малко момче и момиче, а те много по-лесно ще бъдат пречупени. Смятам, че през следващите няколко дни ще постигнем големи резултати!
В интерес на истината следващите няколко дни донесоха промяна във времето. Мъртвият континент беше пометен от буря, която насече океана на големи бели вълни и подмяташе Брайтън нагоре-надолу толкова бясно, че дори жителите на сала се почувстваха зле, а много от посетителите, долетели тук от Ловния район, за да гледат как хората на Пенироял ловят пирати, се качиха на дирижаблите и небесните си яхти и се прибраха по домовете си. Брайтънци (или поне онези, които не се чувстваха прекалено зле и все още можеха да вървят) се мръщеха през бушуващия дъжд от търбуха на Облак 9, който висеше във влажното небе, и се чудеха защо са се съгласили Пенироял да ги доведе в този див и враждебен океан.
Долу, под наклонените палуби, на най-ниския етаж на Брайтън, Рен лежеше на пода в тясната си клетка на затворническите ями на „Шкин Корпорейшън“ и ѝ се искаше да е мъртва. Над главата ѝ се полюшваше аргонова лампа, която къпеше в светлина металните стени и редиците с клетки, очакващи своите жертви от Изгубени момчета да бъдат примамени и заловени. Рибна крокета лежеше в една от тях, а в други бяха екипажите на заловените преди тях охлюви. Изгореното на ръката на Рен я болеше ужасно. Тази дамга щеше да остане върху тялото ѝ за цял живот… а той може би нямаше да се окаже чак толкова дълъг.
— Потъваме ли? — попита тя, когато един от надзирателите на „Шкин Корпорейшън“ дойде и я освети с фенерчето си, за да провери дали още е жива.
Мъжът се ухили.
— Така ти се струва, нали? Брайтън е виждал много по-лошо от това. Не се тревожи, съвсем скоро ще уловим всичките ти приятелчета.
— Те не са ми приятелчета — отвърна горчиво Рен. — Не съм Изгубено момче…
— Смени репертоара, скъпа — отвърна изморено надзирателят. — Чух те да разказваш същата тази история на Моника Уиймс на „Фишмаркет Хард“, когато те извадихме от водата. Отговорът е все същият. Няма значение коя си. Сега си стока. Ще получим добра цена за теб в Нова Мая.
В главата на Рен се размърдаха спомени от старите уроци по география, от големия глобус в училищната стая в Зимния дворец и думите на госпожица Фрея:
— Тук е Нова Мая, едно време се е казвала Южна Америка, преди провлакът7, който я е свързвал със Северна Америка, да бъде разкъсан от Бавните бомби по време на Шейсетминутната война.
Нова Мая беше на хиляди километри разстояние! Ако я отведат там, как щеше да намери обратния път до дома?
Надзирателят се облегна на клетката ѝ и се ухили през решетките.
— Не смяташ, че господин Шкин ще се опита да продаде шайка коварни пирати като домашни роби и бавачки, нали? Ще станете бойци на борда на някой от големите градове зикурати на Нова Мая. Правят прекрасни представления на арената. Групи роби се бият едни с други или с разглобени машини и заловени преследвачи от Зелена буря. Навсякъде хвърчат кръв и вътрешности. Но всичко това се прави в чест на странните им богове, така че наистина е доста религиозно.
Религиозно или не, на Рен това никак не ѝ харесваше. Трябваше да намери изход от тази ужасна каша. Но умът ѝ, за който госпожица Фрея казваше все хубави неща, беше твърде зает с подмятането на града, за да мисли за нещо друго.
7
Става въпрос за Панамския провлак, който свързва Южна и Северна Америка и разделя Карибско море от Тихия океан. — Б.пр.