— Ако историята ти е вярна — каза Шкин, — може би ще представляваш интерес за кмета Пенироял. Но как можеш да го докажеш?
Рен посочи Тенекиената книга, която стоеше на бюрото му.
— Това е доказателството. Книгата е известен артефакт от библиотеката на маркграфинята…
— Не си спомням Пенироял да е споменавал за нея в досадно подробните си описания на съкровищата на Анкъридж — отвърна мъжът. — Ами ако не я познае? Така остава само твоята дума, а кой би повярвал на думата на една робиня и Изгубено момиче?
— Той може да ме разпита — отвърна отчаяно Рен. — Може да ме пита разни неща за майка ми, баща ми, господин Скейбиъс и госпожица Фрея, неща, които ги няма в книгата му, неща, които само някой, който е живял в Анкъридж, може да знае.
— Интересно. — Шкин отново кимна по своя си начин, сякаш го правеше на забавен каданс. — Моника — обърна се към жената, — искам това момиче да бъде преместено на второ ниво. Увери се, че отсега нататък за нея ще се грижат като за луксозна вещ.
— Не забравяйте Рибна крокета — напомни Рен. — Той също беше в Анкъридж.
— Така е — съгласи се Шкин и изгледа госпожица Уиймс. — Искам това момче да бъде изпратено в стаята за разпити. Време е да си поговоря с него.
13.
Доктор Зироу
Дирижабълът, който я доведе от Батмунк Цака, се гмурна сред другите летателни апарати над Тиенджинг. Енона Зироу погледна надолу през прозорците на гондолата, за да се наслади на прекрасната гледка на жизнерадостните цветни къщи, кацнали върху невъзможни основи, градините, които приличаха на прозоречни саксии, слънцето, осветяващо каналите по високите нива, и ярките роби на гражданите, изпълнили паякообразните мостове и подобните на стръмни стълби улици. Този град, който се намираше високо в централните планини на Шан Гуо, беше родното място на антимобилизма. Тук Лама Батмунк беше основал Лигата на антимобилистите и превърнал града в нейна столица за хиляда години.
Лигата вече я нямаше, старият Висш съвет беше свален и следите от войната на Зелена буря се виждаха навсякъде. Докато дирижабълът кацаше на военното пристанище в Нефритена пагода, на Енона ѝ беше все по-трудно и по-трудно да не обръща внимание на зловещата бетонна ракетна установка, обезобразяваща парковете на Тиенджинг, и армиите от грозни вятърни мелници, които се мятаха и тракаха по планинските склонове и произвеждаха чиста енергия за войната. Вече четиринайсет години не се правеше нищо, което не е в угода на войната, и цивилните части на града бяха занемарени. Накъдето и да погледнеше Енона, сградите се рушаха и сенките на патрулиращите бойни дреднаути се плъзгаха по повърхността на прогнилите покриви.
Нефритената пагода не беше направена от нефрит, нито пък беше пагода8. Името беше просто реликва, която основателите на Тиенджинг бяха донесли със себе си, когато за първи път прелетели над тези планини. Вероятно някога е принадлежало на някой приятен летен дворец в низините, отдавна погълнат от гладните градове. То не подхождаше на мрачната каменна крепост, която лумна пред Енона, когато слезе на покритото със сняг пристанище. Върху остри метални прътове, издигащи се над външните порти, бяха нанизани главите на антивоенни демонстранти и на хора, които не можеха да рециклират домашните си отпадъци. От планинския въздух бяха изсъхнали и напукани като кошер с оси. На стените бяха написани с боя и огромни букви различни лозунги: СВЕТЪТ ОТНОВО ЩЕ СТАНЕ ЗЕЛЕН! и ЕДИН ПОСЛЕДЕН УДАР ЩЕ СМАЖЕ ПАНГЕРМАНСКИТЕ ЧЕЛЮСТИ!
Войниците от елитния аеролегион на Фанг Преследвачката пазеха вътрешната порта и веднага препречиха на пътя на Енона, когато си сложи раницата на гърба и тръгна нагоре по стълбите на пристанището.
— Документите, млади момко — излая командващият подофицер. Това беше грешка, с която Енона беше свикнала. По земите на Зелена буря по-голямата част от храната се заделяше за бойците на фронта и постоянният глад още от детските ѝ години я беше оставил слаба и с плоски гърди, затова и приличаше на четиринайсетгодишно момче. Тя изчака търпеливо, докато подофицерът провери пропуска ѝ, и видя как лицето му се промени, когато осъзна коя е. — Пуснете я да мине! Пуснете я да мине! — закрещя той и заудря своите хора с плоската част на меча си, с надеждата, че като накаже тях, доктор Зироу няма да накаже него. — Пуснете я веднага! Това е доктор Зироу, новият хирург-механик на лидерката!
8
Будистка или индуистка постройка с религиозно-култов характер. Представлява кула, обикновено многоетажна, с извити стрехи по етажите. — Б.пр.