— Хирург-механик? — попита един от асистентите ѝ. — Добре ли сте?
Енона искаше да ѝ е лошо. Тя му махна с ръка и направи опит да се овладее. Дори мисълта да откаже да възкреси брат си, щеше да е голяма грешка. Каза си, че трябва да се радва за него, защото благодарение на нея тялото му щеше да продължи да се бие с варварите дори след смъртта. Но тя не се радваше.
Асистентите ѝ я гледаха втренчено, затова Енона каза:
— Скалпел. Трион. Ретрактор за ребра — и се зае за работа. Отвори тялото на Ено и извади всичките му органи, като ги замени с двигатели, батерии и помпи. Отряза ръцете му и на тяхно място сложи стоманените ръце на преследвач. Отряза интимните му части. Извади очите му. Премахна кожата му и свърза тайнствена мрежа от електроди във фибрите на мускулите му. Отвори черепа му и вкара в мозъка му машина с размерите на праскова, след това го гледа как се гърчи и трепери, докато машината развиваше тънки колкото жица реснички9, които тръгнаха надолу по гръбначния му стълб и се свързаха с нервната му система и с останалите монтирани машинарии.
— Това не си ти — говореше му постоянно Енона, докато работеше. — Ти си в Мрачните владения, а това е просто нещо, което си оставил след себе си и ние можем да използваме, все едно да рециклираш бутилка или сандък. Нали Зелена буря ни казва да рециклираме всичко за благоденствието на Добрата Земя?
След като приключи, Енона го предаде на един младши хирург-механик, който трябваше да го снабди с екзоскелет и остриетата на пръстите. Тя излезе навън и изпуши цигара, като през цялото време наблюдаваше горящите дирижабли над ничията земя.
След това мъртвите започнаха да ѝ говорят. Струваше ѝ се странно, че са толкова словоохотливи, докато собственият ѝ брат не бе промълвил и дума. Но когато гледаше лицата им — нещо, което започна да прави след Ено, ги чуваше как шептят право в главата ѝ.
Всички я питаха едно и също нещо. Кой ще сложи край на това? Кой ще сложи край на тази безкрайна война?
— Аз ще го направя — обеща Енона Зироу, чийто тих глас беше заглушен от тътена на оръжията. — Или поне ще се опитам.
— Захарче! — извика весело Попджой, когато Енона най-накрая пристигна в офиса му, разположен високо в пагодата. Той опаковаше. В големия сандък, оставен отворен на бюрото му, жената видя книги, папки, документи, портрет в рамка на Фанг Преследвачката и една емайлирана чаша с логото на Възкресителния корпус и лозунга „Не е нужно да си луд учен, за да работиш тук… но помага!“. Попджой се беше качил на един стол, за да откачи картина на аеробазата в Курника на мошениците, избърса прахта от нея с ръкавела си, преди да я прибере в сандъка. След това изпрати въздушна целувка на доктор Зироу.
— Поздравления! Тъкмо се видях с Фанг и вече е официално! Тя е толкова впечатлена от работата ти върху стария Шрайки, че ми позволи най-накрая да се пенсионирам! Ще отпътувам за вилата си на Батмунк Гомпа, където ще се отдам на заслужена почивка. Ще ловя риба, ще се позанимавам с някои лични проекти, може дори да напиша мемоарите си. А ти, Захарче, ти ще бъдеш моята заместничка.
Колко странно, помисли си Енона. Точно за това работеше, откакто получи просветление в окопите, да стане личния хирург-механик на Фанг Преследвачката. За това преодоля природната си стеснителност и се бори за преместване в централната Фабрика за преследвачи. За това се примиряваше с неприятното чувство за хумор на доктор Попджой и непослушните му ръце. За това с години търси гроба на известния преследвач Шрайк и изгуби месеци, за да го поправи и да докаже на всички, че най-малкото е равна на Попджой. Сега, когато желаният момент настъпи, не можа дори да се усмихне. Коленете ѝ омекнаха. Тя се хвана за рамката на вратата, за да не падне.
— Дай го малко по-ведро, Захарче! — ухили се насреща ѝ Попджой. — Това са добри новини! Власт! Пари! Единственото, което трябва да правиш в замяна, е да проверяваш от време на време нивото на маслото на Нейно превъзходителство, да лъскаш бронята ѝ и да не позволяваш да се появи дори люспа ръжда. На практика Фанг е почти неразрушима, така че няма да имаш много проблеми. Ако нещо те тревожи, просто ми се обади. Иначе…
9
Ресните представляват тънки цилиндрични израстъци на цитоплазмата, покрити от плазмалемата — Б.пр.