Иначе трябва да се оправям сама, помисли си Енона Зироу и изкачи стълбите до най-горното ниво на пагодата, където се намираха покоите на Фанг Преследвачката. Разбира се, че нищо не беше както трябва. Ако имаше правосъдие на този свят, човек като Попджой, който беше причинил толкова много страдания и зло, щеше също да страда. Вместо това сега се оттегляше и до края на живота си щеше да живее в лукс, да лови риба и да се занимава с лични проекти. С пенсионирането си поне щеше да предостави шанс на Енона Зироу да изпълни своето обещание към мъртвите.
Войниците застанаха мирно, когато мина покрай тях. Лакеите се поклониха ниско пред нея и отвориха вратите, които водеха до конферентната зала на Фанг Преследвачката. Чиновници и служители вдигнаха погледи от голямата карта на Тресавищата с ръждива вода и не си направиха труда да отговорят на поклона на Енона. Фанг също вдигна поглед и зелените ѝ очи заблестяха. Тя се върна от фронта само преди няколко часа и бронята ѝ беше покрита със засъхнала кал и кръвта на градските войници.
— Новият ми хирург-механик — прошепна тя.
— На вашите услуги, Ваше превъзходителство — измърмори Енона Зироу и падна на колене пред Преследвачката. Когато намери куража да вдигне глава, всички бяха насочили вниманието си към военните си карти и единственият поглед, който продължаваше да е насочен в нея, беше този на господин Шрайк.
Значи всичко се развиваше така, както го бе замислила. Вече беше вътре, беше станала член на главното командване. Скоро щеше да задейства плана, който беше измислила в пълното си с бълхи легло в Алтай Фронт. Щеше да убие Фанг Преследвачката.
14.
Продадена!
По-късно Рен щеше да казва на хората, че знае какво е да си робиня, макар да не беше така, не и в действителност. В онези години старата търговия процъфтяваше. Затворниците в дългата война, вземани и от двете страни, масово биваха продавани на хора като Шкин, който ги натоварваше на раздрънкани и неотоплени товарни дирижабли и ги отвеждаше по Птичите пътища да работят на огромни индустриални платформи или върху безкрайните окопи и капани за градовете на Бурята. За тях робството означаваше изтощителен труд, отделяне от семейството, безразборна жестокост и ранна смърт. Най-лошото, с което Рен трябваше да се справи, бяха писанията на Нимрод Пенироял.
След първия разпит на Шкин я преместиха в удобна килия на средните нива на Пиперницата. Леглото ѝ беше меко, имаше мивка за миене, три хранения на ден и нова памучна рокля, която ѝ стоеше много добре. Дадоха ѝ и екземпляр от „Хищническо злато“, предоставено от госпожица Уиймс „с комплиментите на господин Шкин“.
За няколко часа всеки ден, един отразител от външната страна на прозореца ѝ с решетки улавяше слънчевите лъчи, които пъплеха по платформите нагоре и изпълваха килията ѝ със светлина. Рен се излегна на леглото си и разгърна ярката корица на книгата на Пенироял. Почти можеше да си представи, че се намира в стаята си на „Дог Стар Корт“, където често седеше до прозореца и четеше. Никога досега не се беше сблъсквала с нещо подобно на „Хищническо злато“. Почувства се странно да чете за места, хора и истории, които познаваше до болка, а бяха толкова променени и изкривени!
Рен се страхуваше, че страниците на книгата ще засилят носталгията ѝ по дома, майка ѝ и баща ѝ, но нямаше нужда да се тревожи. Пенироял не беше включил тате в творбата си. Що се отнасяше до Хестър Шоу, „небесната амазонка със златисточервеникава коса, чието божествено лице беше помрачено само от един ярък белег, нанесен ѝ от ножа на някакъв бандит върху нежната кожа на бузата ѝ“, едва разпознаваше в това описание мама.
Една вечер, докато Рен лежеше и мислеше възмутена за прочетеното, се сети, че е направила поредната ужасна грешка. Смяташе, че е постъпила много умно, като убеди Шкин да я заведе при кмета, но тогава предполагаше, че „Хищническо злато“ ще се гради на истински факти и събития. Дори не можеше да повярва, че Пенироял е написал толкова много лъжи за престоя си в Анкъридж. С разкриването на истинската история Рен щеше да унищожи репутацията и кариерата му. Пенироял може и да има намерение да я купи, но не за да пише книги за нея. По-скоро щеше да я накара да замълчи — бързо и завинаги.
Сама в килията си, Рен заби лице във възглавницата и заплака от страх. Какво направи? И как да го поправи? Скочи от леглото и тръгна към вратата с намерението да повика някой надзирател. Щеше да каже на Шкин, че е излъгала за Анкъридж, че е просто Изгубено момиче и няма никакъв интерес към професор Пенироял. Но тогава щеше да се върне отново в начална позиция, дори по-лошо — Шкин щеше да каже, че му е изгубила времето. Рен предположи, че човек като Шкин разполага с доста възможности да се разправи с човек, който му губи времето.