— Мисли, Рен, мисли! — прошепна тя.
През цялото време мощните двигатели „Мичъл и Никсън“ на Брайтън бумтяха и вибрираха под краката ѝ и носеха града на север.
След разговора на Рен, Шкин разпита и Рибна крокета. Новобранецът се оказа изключително отзивчив. Беше уморен и ужасѐн и отчаяно се нуждаеше от нов господар, който да се грижи за него и да му казва какво да прави. Няколко мили думи от Набиско Шкин бяха достатъчни и Рибна крокета потвърди историята на Рен за Анкъридж. След още няколко разкри на продавача на роби местоположението на Гримзби.
Хората на Шкин предадоха информацията на кмета и на съвета. Брайтън промени курса си и скоро инструментите от Стара технология на мостика засякоха кулите на потънал град. Брайтън кръжа известно време над него, излъчвайки коварното си съобщение. Това доведе до залавянето на последните няколко охлюва. След като не се появиха повече, Пенироял реши, че експедицията е приключила.
Първоначалният план беше да изпрати хора долу със заловените охлюви, които да разгледат пиратската бърлога. Но пътуването на север беше отнело повече време, отколкото очакваше. Беше краят на сезона, очакваха се много бури и жителите на Брайтън, чието внимание не можеше да се задържи за дълго време, започнаха да се отегчават. Пуснаха дълбоководни ракети, които предизвикаха няколко грандиозни подводни експлозии. Изплуваха много останки, които градските собственици на магазини извадиха с мрежи и изложиха за продан като сувенири от Гримзби. Пенироял изнесе реч, в която заяви, че Северният Атлантик отново е безопасен за почтените градове-салове. Брайтън се насочи на юг към по-топлите води на Средно море, където трябваше да се срещне с няколко самоходни градове, с които щеше да отбележи Лунния фестивал.
На следващия следобед вратата на килията на Рен се отключи и вътре влязоха облечени в черно надзиратели, които започнаха да опаковат нещата ѝ, последвани от самия Набиско Шкин.
— Е, скъпа — започна той и погледна екземпляра на „Хищническо злато“, който беше оставен на леглото ѝ. — Харесаха ли ти приключенията на нашия кмет? Забеляза ли някакви грешки в историята му?
Рен не знаеше откъде да започне.
— Всичко това са пълни глупости! — отвърна възмутена. — Жителите на Анкъридж не са принуждавали Пенироял да ги прекара през Дебелия лед, направили са го главен навигатор, което е голяма чест, а той е объркал всичко. Не той се е бил с Ловците, а майка ми и тя не е била убита от Масгард, както е написал в книгата, тъй като все още е жива. И никога не е продавала на Аркангел курса на Анкъридж. Когато умира и казва на Пенироял: „Вземи моя дирижабъл и спаси себе си“, това са просто нагли лъжи. Пенироял откраднал дирижабъла и застрелял баща ми, за да може да отлети с него, но, разбира се, татко не се споменава. А що се отнася до онова, което госпожица Фрея прави на 81 страница…
Рен млъкна, защото си спомни къде се намира. Шкин я гледаше внимателно и преценяващо както винаги. Може би ѝ беше дал книгата, за да я изпита, да види дали ще продължи да се придържа към историята си за Анкъридж пред лъжите на Пенироял.
— Интересно — каза търговецът на роби и щракна с пръсти към един от надзирателите, който пристъпи бързо напред и сложи чифт много красиви белезници на китките на момичето. — Винаги съм подозирал, че приключенските истории на Негово обожание са малко поукрасени. Мисля, че е време двамата да се срещнете.
Слязоха по стълбите на Пиперницата и стигнаха до един гараж, където ги очакваше лъскав черен бръмбар.
— Къде е Рибна крокета? — попита Рен, когато хората на Шкин я вкараха вътре. — Какво направи с горкия малък Рибна крокета?
— Той ще остане в Пиперницата — търговецът на роби се намести до нея на задната седалка и погледна джобния си часовник. — Облак 9 — каза на шофьора и бръмбарът тръгна по мръсните улици на Лейнс, квартал от антикварни магазини и евтини хотели, които изпълваха почти цялото средно ниво на Брайтън.
При други обстоятелства Рен щеше да е впечатлена от витрините на магазините, претъпкани с боклуци и Стара технология, от странно облечените хора и подпорите, покрити с афиши на западнали и безнадеждни театрални компании. Сега трябваше да измисли как да остане жива. Всичко се свеждаше до точния момент, помисли си тя. Ако беше достатъчно умна и успееше да се сдържи, може би щеше да ѝ се удаде възможност да се измъкне от лапите на Шкин, преди Пенироял да е осъзнал коя е…